Жюлиет Греко, Жюжюб, за която вестникарските хроники избират гръмки сравнения - "черното злато на Франция", "отровното цвете на Сен-Жермен-де-Пре", "черният лиан на нашите бели нощи" и пр. е интелектуалката на френската естрада. Нейното изкуство е проникновен поглед към чувствата, скрити в човешкото сърце - към любовта, щастието и болката, но и - социалната обида, социалния бунт, ненавистта към войната. Песните на Греко говорят за всичко това, но на първо място те са песни нагажирани. Греко е не само певица, но и артистка. При цялата пестеливост на изразните средства, тя владее съвършено магията на вътрешното излъчване, значимостта на малкия жест, защото нейният изпълнителски стил е изграден върху най-демократичните традиции в изкуството на Франция. В книгата авторката води повествуванието в трето лице: сякаш Греко наблюдава Жюжюб, а Жюжюб наблюдава хората и света около себе си. Без съмнение тази автобиография, написана с безспорен литературен талант, ще предизвика интереса на българския читател.