Лично предаване!Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник.Ако имате въпроси,пишете на лични.Един малко известен генерал.Илия Петров /Царев/ Стоянов е български офицер, полковник,генерал-майор от запаса,участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 26-и пехотен пернишки полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 3-та пехотна балканска дивизия (1935).Илия Стоянов е роден на 12 май 1884 г. в Русе, Княжество България.Син е на поборника Петър Стоянов Царев /1835-1889/. През 1908 г. завършва в 28-и випуск наВоенното на Негово Княжеско Височество училище и на 17 февруари е произведен в чин подпоручик. На 19 февруари 1911 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).След войните на 18 май 1914 г. е произведен в чин капитан.През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Илия Стоянов първоначално служи като командир на рота от 26-и пехотен пернишки полк. за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас и съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военно отличие.След войната, на 1 април 1919 г. е произведен в чин майор. Служи последователно като командир на 8-а интендантска дружина, завежда строевата подготовка в 8-и пехотен приморски полк, като командир на 8-а интендантската част. През 1923 г. е назначен за началник на Разградското бюро,по-късно същата година е назначен последователно за командир на 4-то депо и за командир на 8-а пехотна приморска дружина.На 6 май 1923 г. е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1928 г. е произведен в чин полковник. През 1930 г. е назначен за началник-щаб на Кавалерийската инспекция, по-късно същата година поема началството на Неврокопския гарнизон. Според Крум Радонов е отзован като началник на гарнизона лично от царя, тъй като не е оказал достатъчна помощ на ВМРО по време на протестния митинг на неврокопското население срещу касирането на изборите в полза на ВМРО.През 1932 г. е назначен за началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия, от 1933 г. командва 27-и пехотен чепински полк, след което от 1935 г. командир на 3-та пехотна балканска дивизия и през следващата година е уволнен от служба.Автор е на две книги,посветени на живота и делото на Цар Борис.Второто допълнително издание на книгата "Двадесет години царуване на Негово Величество Борис-цар на българите /1918-1938 г./ е библиографска рядкост.Книгите са обявени за фашистка литература и са включени в списъка за изземване съставен от БКП,есента на 1944 г.Двете издания фигурират под номера 393 и 394 в "черния" списък ,съдържащ 701 заглавия.Второто издание съдържа 12 глави с обем от 336 страници,изпъстрени с богат снимков материал.Цитирани са изключително ценни исторически документи,което придава уникалност на този труд.Снимките са от придворния фотограф М.Курц,а също и от известния Бончо Карастоянов,"Фотоцентрал" на Борис Натов,фото "Репе" и др.Автора е подписал книгата като о.з.генерал Илия Стоянов Царев,а не с бащиното Петров.През 1936 година,е уволнен от служба и излиза в запаса с чин генерал-майор.През 1938 година,вече 56 години,записва висше образование в Свободния университет за държавни /политически/ и стопански науки,не знам дали го завършва,отписан е през 1943 година.Не е преследван от Народния съд,защото спасява от смъртна присъда,влиятелния след девети комунистически функционер Митко Григоров през 1942 година.След девети септември,Григоров връща жеста към генерала.Генерал Илия Петров,умира в София през 1962 г.