Стойчо Стефанов Мошанов (споменаван и като Стойчо Мушанов) е български политикот Демократическата партия.Води сепаративните преговори на България със Съюзниците през 1944 година.

Роден е през 1892 г. в Дряново. През 1912 г. завършва право в Екс ан Прованс. Участва в Балканската война. От 1919 г. е член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. В периода 1920 – 1923 г. се присъединява към Военната лига и масоните.

Стойчо Мошанов е само 8 дни министър на финансите при Андрей Тошев.

През 1938 – 1939 е председател на двадесет и четвъртото обикновено народно събрание. По време на Втората световна война е в легалната опозиция срещу управляващите, но се дистанцира от Отечествения фронт и неговата въоръжена борба.

На 8 август 1944 година Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя Иван Багрянов с дипломатическа мисия в Турция, където се среща с британския посланик Хюгесън, проучвайки възможностите за излизане на България от Втората световна война. В края на месеца се връща в България, но на 30 август отива в Кайро, където е разположено средиземноморското командване на съюзниците. Той не постига практически резултати, тъй като дни по-късно Съветският съюз обявява война на България.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Мошанов е държан под наблюдение от режима като активен участник в Демократическата партия. На 26 октомври 1947 година е интерниран в Търговище.На 27 април 1954 година е осъден, заедно с друг виден демократ – Методи Янчулев, на 40 месеца затвор по скалъпено обвинение, че са подпомагали преследването на антифашисти преди Деветосептемврийския преврат.По искане на ръководството на Българската комунистическа партия, присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 година е увеличена на 12 години затвор.^[2]

Умира на 10 януари 1975 г. в София.