Джина Лолобриджида е италианска актриса, фотожурналист и скулптор, носителка на награда „Златен глобус“ и номинирана за БАФТА.

През 1947 година става трета на конкурса „Мис Италия“. След 1955 година получава прозвището най-красивата жена в света. Тогава се снима във филма La Donna Piu Bella del Mondo („Най-красивата жена в света“), който се превръща в нейна визитна картичка. Сред най-известните ѝ филми са още "Фанфан Лалето" (1952) и "Парижката Света Богородица" (1956).

В Холивуд Ла Лоло прави пробив с ролята си на брюнетка с хладнокръвен поглед във филма на Джон Хюстън "Бий дявола" (1953 г.). През 1961 г. тя печели "Златен глобус" за филма "Елате през септември" с участието на Рок Хъдсън.

Дъщеря на мебелен производител от планинското селце Субиако край Рим, тя снима над 60 филма, включително някои през 90-те години.

С външния си вид тя въплъщава прототипа на италианската красота. Особено влияние оказва характерната ѝ къса прическа. Тя бързо се разпространява в цяла Италия през 60-те години и е наричана "лоло".

След като се оттегля от киното, Лолобриджида се опитва да стане фотограф, скулптор, фотожурналист и изпълнителен директор в областта на модата и козметиката.

Дивата се развежда през 1971 г. след 22-годишен брак с югославски лекар, от когото има син. През 2006 г., на 79-годишна възраст, тя се омъжва за испански предприемач в областта на недвижимите имоти, който е с 34 години по-млад от нея и когото познава от 22 години, но бракът скоро е анулиран от ватикански съд.

На 95-ия си рожден ден на 4 юли 2022 г. Лолобриджида заяви, че е решена да продължи да се занимава с творчество в областта на фотографията и изкуството, на които се посвети след десетилетия в ролята на секс символ.

На последния си рожден ден Лолобриджида получи Сребърна лента за постижения в кариерата.

Краят на живота на Лолобриджида обаче е изпълнен не със слава, а с горчивина заради материалното ѝ състояние и спора кой може да я наследи.