Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник.Ако имате въпроси,пишете на лични.Ротмистър Гъдю Гъдев,загинал в атентата в църквата "Св.Неделя" през 1925 г.Роден е през 1890 г. в Шейново, Казанлъшко. Син е на известния Станю Гъдев, участник в Априлското въстание, опълченец по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. През 1914-та Гъдев завършва военното училище в София. Пет години по-късно е произведен в чин ротмистър, разпределен е в 6-ти Харманлийски конен полк. Пребиваването му в кавалерийския полк оставя трайна следа в историята на Харманли. Сдейността на Гъдев и още няколко ентусиасти се свързва началото на футбола в града през 1921 г. Те основават спортен клуб „Сокол“. Съвременниците му го описват като: „колоритна и много известна личност – участник в три войни, кавалер на ордена за храброст, отличен състезател по конен спорт, футболист-нападател, художник, певец, свири на цигулка и мандолина“. Той е сред инициаторите за привличането в клуба на белогвардейци от Кубанското военно училище, разположено в Търново-Сеймен – Булгаков, Клюд, Дятченко, Бели, Димитриенко. „Сокол“ е първият български отбор с толкова много чужди играчи, които помагат на тима да заиграе на високо ниво и да се противопоставя достойно на отбори от Пловдив, София, Стара Загора и Бургас. (Димов и др. 2010: 688–689).Привлеченият от ротмистър Гъдев белогвардеец Фридрих Клюд след няколко години ще се превърне в първия чужденец играл за националния отбор на България.Освен футбола, другата допирна точка между ротмистър Гъдев и руските емигранти, е конната езда. През 1922 г. най-добрите състезатели по конен спорт са в Харманли. Там те се готвят за участие в предстоящата олимпиада в Париж през 1924 г. Под командването на Гъдев за най-големия спортен форум тренират Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Димитър Беребенко, Тодор Семов и др. офицери. През есента на следващата година обаче техният командир е приведен от цар Борис III в лейбгвардейския на Негово величество полк в София. (Димов и др. 2010: 670, 671). В него той е назначен за командир на ескадрон.На 16 април 1925 г. ротмистър Гъдев присъства в църквата „Св. Неделя“ на опелото на убития два дни по-рано от леви екстремисти ген. Константин Георгиев. Чрез убийството му Военната организация на БКП цели да събере политическия и военен елит на България на неговото погребение, а панихидите на видни представители на обществото се извършвали в същия столичен храм. Очаквало се там да бъде и цар Борис III. Точно в 15:20 ч. се раздава адски гръм под храмовия купол. Сред загиналите е и ротмистър Гъдев. Макар че той е напуснал Харманли преди две години, в знак на признателност за направеното им добро руските емигранти от Харманли поставят венец пред ковчега му на 19 април 1925-та, точно на Великден. Фридрих Клюд и останалите руски емигранти се отнасят с голямо уважение към ротмистър Гъдев. Това се потвърждава от кратка дописка в майския брой на руския белогвардейски вестник „Кубанец-Алексеевец“ от 1925 г. по повод гибелта на българския офицер. „В първия ден на Възкресение Христово в Харманли, групата на работещите там казаци от Екатеринодарската сотня заедно със значително по-голямата Донска група, посрещнаха Светлия Празник. В същия ден, от тяхно име, бе поднесен венец пред ковчега на известния на всички, убит в църквата „Св. Неделя“, славен ротмистър Гъдев със скромния надпис „От Русите“ (В. Кубанец Алексеевец, бр. 12, 14 май 1925 г.)""Вестник „Илюстрована политика“ в няколко броя публикува снимки на загиналите в атентата. Само на четирима отделя специално място, а един от тях е ротмистър Гъдю Гъдев. Голяма негова снимка е публикувана в дясно под главата на вестника. Той е в гвардейска униформа, а под фотографията редакцията пише следния текст: „отличен офицер, началник и другар, беззаветно любящ Отечеството и предан до самопожертвуване на дълга си към него, намери трагичната си кончина под развалините на храма Божи“. Вестникът припомня, че е кавалер на няколко ордена за храброст и е бил „гордостта на нашето конно офицерство“.Двама от неговите състезатели по конна езда Владимир Стойчев и Крум Лекарски ще направят шеметна кариера по времето тоталитарния режим след 1944 г. И двамата преди тази дата са членове на Военния съюз, организирал превратът от 1934 г. и определян от марксистките историци като фашистки. Това обаче не пречи на бившите състезатели по конна езда да заемат високи постове по време на едноличното управление на БКП. Владимир Стойчев оглавява БОК, а Крум Лекарски стига до поста зам.-министър на отбраната."