Писателят Марчо Николов е роден на 26 септември 1928 г. в с. Синаговци. Произхожда от крайно бедно семейство. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, а висшето в СУ "Св. Климент Охридски, специалност "Българска филология". Работил е като редактор във Военно издателство.

 

Бил е член на Съюза на българските журналисти.

 

Автор е на книгите - "Ръждиви петна. Разкази" /1962/, "Объркани денонощия. Повест" /1965/, "Първа есен. Роман" /1967/, "Не мога да забравя. Разкази" /1970/, "Срещу вятъра. Разкази за Боян Чонос" /1971/, "И имаше още път. Разкази" /1973/, "Следи в пясъка. Повест" /1975/, "Изстрели до кея. Повест" /1977/, "Едно произшествие. Повест" /1980/, "Неспокойна ваканция. Повест" /1982/, "Тревога в града" /1984/, "Синът на загиналия. Повест" /1986/ и др.