Сартр и неговите "Думи"

Атмосферата на столетията... Тя е трудно определимо, своеобразно явление. Нещо я създава, но какво точно е то? Старинна сграда, случайно дочута мелодия, която е била някога модна, някаква мебел, порцеланов сервиз от дадено време, запазен по таваните стар вестник? Ние я чувствуваме по-скоро като възприемане на собствените си усещания, но какво е това, което ги моделира?

 

Вероятно много неща, но сигурно на първо място духовната проблематика на епохите, някои личности, чиито творения типизират мисленето и сетивността на времето. От тази гледна точка двадесетият век несъмнено се свързва с личността Жан-Пол Сартр, с писателя и философа, с публициста и гражданина. Не че Сартр твори века - би било пресилено и смешно да твърдим това. Но мисленето и поведението на Сартр ни подсеща за трудния път, по който върви голяма част от интелигенцията на Западна Европа. И след начупената крива от "Гадене" до "Затворниците от Алтона" странната книга "Думите" идва да ни подскаже много неща.