Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1980 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    171
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    от руски Донка Станкова
  8. Художник
    Людмил Асенов
  9. Поредици и библиотеки
    Четиво за юноши № 9
  10. Категория
    Детско-юношеска литература
  11. Дебелина (мм)
    10
 
Сега той беше сам. Съвсем сам - ако не се смятат птиците и дърветата, слънцето над него и реката, която бучеше и се пенеше някъде далече долу. Назад останаха високите стени на Микена, иззидани от огромни блокове (навярно титани са ги зидали: това не е по силите на един простосмъртен, дори и на него самия); назад останаха и портите с двете изправени на задните крака лъвици (така и ги наричаха - Лъвските порти), и всичко, което се намираше отвъд тези порти - огромният прекрасен град с площада, с храмовете, царският дворец, многобройните пъстри пазари, и цялото му население - всякакви търговци, слуги, воини пастири, другоземците, привлечени тук от славата на този богат със злато град - всичко остана далеч. Не го пуснаха дори да влезе вътре, където би могъл да се измие от потта и праха, да си почине, да си поеме дъх. Не го пуснаха нито този път, нито преди това - сякаш той наистина беше изкован от мед и не се нуждаеше нито от почивка, нито от храна.
 
Нито този път, нито преди това. А колко ли пъти беше идвал? Дори не си спомняше вече. Знаеше само едно - още съвсем, съвсем малко и боговете ще го освободят от страшния грях. Още малко - защото дори неговите сили вече се изчерпваха.
 
Той подпря боздугана си на скалата, смъкна от раменете поизносената на места лъвска кожа и седна. Да не го пуснат да влезе в града и да не си почине поне един ден, след като беше пребродил половината свят подир биковете на Герион и още толкова на връщане. Да не му дадат нито късче месо, чиято миризма още го преследва, нито късче жертвено месо. Евристей! Ето на кого му провървя. Ето кой наистина е любимец на боговете! Евристей, а съвсем не той - Херакъл. На него се паднаха само мъки - подвизи, както ще ги нарекат след много години, а всъщност единствено мъка - кал и пот, и подбити нозе, и ужасна умора. Нито късче месо!