За писателя и за книгата му

Писател и поет, публицист и критик, общественик и член на Академията на науките Людмил Стоянов е една от най-значителните фигури на съвременната българска литературна общественост. Той се ползува с широка известност и в чужбина. Литературната му дейност е богата и разнообразна и неговата литературна сметка е заверена с половин столетие усилен и плодотворен труд.

 

Съзнателният жизнен път на Людмил Стоянов съвпада с половинвековния свободен живот на българския народ и е свързан с неговите борби и перипетии, с идеологическите и творчески лутания на неговата интелигенция. А личният живот на Людмил Стоянов беше животът на икономически слабия, на бедния български интелигент. Той търпи влиянията на литературните модни течения на Запада, от една страна и от друга - на зараждащото се социалистическо движение, на противоречията между буржоазните прослойки и създаващия се пролетариат. Людмил Стоянов беше свидетел и участник в големите исторически събития, които нашият народ преживя в продължение на повече от половин столетие - изпитанията на войните и последвалите ги катастрофи за народа. Великата октомврийска революция, войнишкото Владайско въстание, военнофашисткия преврат на 9 юни 1923 г., Септемврийското въстание и свирепото му потушаване, монархофашистката робия и накрая освобождението на народа от фашисткия гнет и борбата му за изграждане на социализма. При тия условия творческият път на Людмил Стоянов минава през всички зигзаги, през които мина българската литература, през които минаха всички още неориентирани напълно идеологически, но търсещи истината творчески личности. Някои писатели, макар и ориентирани идеологически, творчески бяха за дълго време под чужди влияния, не можеха да превъзмогнат чуждите на техните идейни схващания литературни направления. Людмил Стоянов, макар и не напълно, бе в последната група. Роден през 1888 година в просветено, но бедно учителско семейство, той завършва гимназия, а сетне следва философия и архитектура в Софийския университет, но не ги завършва. Той отрано се отдава на литературна дейност и в продължение на близо две десетилетия се оказва в плен на различните естетски направления и разновидности на индивидуализма, на първо място на символизма.