"... всеки народ отхранва в утробата своя както героите, така и предателите си и че тези последните, подобно плевелите в земната нива, са определени на всеки декар-народ и макар да са по-малко от хлебните стъркове, плевелите са по-видни, защото по-рано узряват и по-рано дават плод."

― Неда Антонова, Ангела

 

"Бавно - тъй ароматът на близък пожар стига до нас преди всичко останало - се приближила до него, докоснала с устни челото му - топло било, но не прекалено; с устни - страните му - и те топли - не повече; после скулите, шията... И нататък. Съблякла го леко - почти с тананикане, - пребродила и го познала, докосвайки го толкова пъти, колкото целуването ѝ се нанасяло върху стенещото му от сладкия ужас тяло, и станало тъй, че го имала целия и всяка негова част поотделно, а той пак бил непокътнат, но пълен само с въздух - изсмукано зърно чауш."

― Неда Антонова, Ангела

 

"... отвъд Марица е градът и този град прилича на женска пола: в ниското пъстър, гъсто надиплен и прашен; по-нагоре стесняващ се, но набъбнал от съблазните на непрекъсващия живот; а най-горе стегнат, прикрит с пафти и чапрази, масивни и непревземаеми като ковани порти..."

― Неда Антонова, Ангела