Имало едно време два града, които били част от един и същ град. Първият бил светлина, а вторият - мрак. Първият кипял от активност през целия ден, а вторият не помръдвал. Първият бил топъл и светлините му постоянно се менели. Вторият бил студен и скрепен неподвижно от камъните си. Но когато всеки следобед слънцето над Максимус Филмс, града на живите, залязвало, той започвал да прилича на гробищата Грийн Глейдз, отсрещния град на мъртвите.

 

Всички светлини угасвали, движението замирало, а вятърът откъм сградите на студията ставал студен. От града на живите се разнасяла някаква невероятна меланхолия, която минавала по здрачните авенюта и стигала чак до високата тухлена стена, разделяща двата града. Улиците изведнъж се изпълвали с нещо, което може да бъде наречено единствено спомени. Защото починалите оставяли след себе си постройки, обитавани от призраци и небивалици.

 

Това наистина бил най-странният град на света, защото в него всичко можело да се случи и винаги се случвало. Десет хиляди души умирали, а след настъпването на смъртта си се изправяли със смях и тръгвали нанякъде. Били подпалвани цели блокове, но огънят ги оставял невредими. Пищели сирели на полицейски коли, чиито полицаи събличали униформите си, изтривали с крем грима от лицето си и се отправяли към малките си апартаменти из тесните улички на външния и в по-голямата си част отегчителен свят.