Дела Стрийт, секретарката на Пери Мейсън, първа привлече вниманието на адвоката към случая с очарователния призрак.

 

- На какво се усмихваш? - понита я Мейсън, когато тя му подаваше вестника.

 

- Това ще те заинтересува ли?

 

- Какво е "това"?

 

- Призрак, който са видели миналата нощ в парка Сиера Виста.

 

Мейсън взе вестника и прегледа заглавията: "Полуголо привидение плаши двама влюбени", "Момиче заплашва призрака с гаечен ключ".

 

Произшествието беше описано лековато и дори с известна доза хумор: "Нощта била вълшебна. Леела се мека лунна светлина и леките пориви на вятъра нежно си играели с листата на дърветата и храстите. Джордж Балмонт, двадесет и осем годишен, и Диана Фоли седели в паркирания си автомобил и се любували на лунната нощ. Изведнъж от сянката на дърветата се появил прекрасен, почти гол призрак, чиято неземна плът била едва прикрита от трептяща прозрачна тъкан, и се насочил право към спрелия автомобил."

 

По думите на Джордж привидението се движело в ритъма на класически танц. Диана, възмутена от голотата на съществото, описва видяното с много по-малка романтичност, причина за което е различието на гледните точки на влюбените.

 

- Ние седяхме в колата и разговаряхме - съобщила Диана на патрулния офицер Стенли, - когато се появи момиче, което нямаше почти нищо върху себе си. Тя беше полугола и без всякаква причина започна да се закача с моя приятел. Не е вярно, че е танцувала. Тя го канеше да тръгне с нея.

 

- Искаше да съблазни вашия приятел ли?

 

- Може и така да се каже, щом ви харесва - сърдито отговорила Диана. - Но, според мен, тя просто искаше да го накара да ме изостави, за да бъдат двамата заедно.

 

- А какво направи Джордж? - попитал офицерът.

 

- Той каза: "Погледни я" и поиска да излезе от колата. Тогава аз се намесих.

 

- Как точно?