Минимални забележки главно по обложката. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Христо Г. Данов
  2. Град на издаване
    Пловдив
  3. Година
    1967 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    204
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    от английски Димитри Иванов
  8. Художник
    Кънчо Кънев
  9. Поредици и библиотеки
    от английски Димитри Иванов
  10. Категория
    Чужда проза
  11. Дебелина (мм)
    15
 
Ърнест започна тази книга в Куба през лятото на 1958 г., работи върху нея в Кечъм, щата Айдахо, през зимата на 1958-59, взе я със себе си в Испания, закъдето замина през април 1959, върна я в Куба и после в Кечъм през есента на същата година. Той завърши книгата в Куба през пролетта на 1960, след като я беше оставил известно време, за да напише друга книга - "Опасно лято", - в която се разказва за борбите с бикове в Испания през 1959 г. и ожесточеното съперничество между бикоборците Антонио Ордонес и Луис Мигел Домингин. В Кечъм през есента на 1960 г. той внесе някои поправки в настоящата книга. Тя се отнася за годините 1921-1926, прекарани в Париж.
 
Мери Хемингуей
 
"Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник."
 
Из писмо на Ърнест Хемингуей до негов приятел (1950 г.)
 
Поради причини, основателни за автора, редица места, хора, наблюдения и впечатления не са включени в тази книга. Някои от тях трябваше да останат в тайна, а други са общоизвестни, за тях много се е писало и сигурно много още ще се пише.
 
Не се споменава за стадиона "Анастаси", където боксьорите прислужваха като келнери на масите, разположени под дърветата, а рингът беше в градината. Нито за тренировките с Лари Гейнс, нито за големите мачове от по двадесет рунда в Сирк д’ивер. Нито за такива добри приятели като Чарли Суини, Бил Бърд и Майк Стрейтър или Андре Масон и Миро̀. Не се казва нищо за нашите пътешествия в Шварцвалд и за еднодневните излети из горите около Париж, които тъй обичахме. Хубаво би било, ако всичко това бе влязло в книгата, но засега ще трябва да минем без него.
 
Читателят е свободен да приеме тази книга като роман. Но винаги е възможно роман като този да хвърли светлина върху неща, за които е писано като за реални факти.
 
Ърнест Хемингуей
 
Сан Франциско де Паула, Куба 1960