Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често "Патриарх на българската литература". Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи - Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.

 

През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение - "Борба". През 1872 г. издава стихотворението "Борът", което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 - 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка - "Пряпорец и Гусла", но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва "Панагюрските въстаници", по-известно като "Боят настана". През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов - "Тъгите на България", която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно - през 1878 г. и носи заглавието "Избавление". През 1881 г. Вазов издава стихосбирката "Гусла".

 

Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ ("Последният ден на ХХ век", 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема ("В царството на самодивите", 1884), както и някои фентъзи стихотворения.