Събрани съчинения в двадесет и два тома. Том 1-22 - Иван Вазов

 

Отлично запазени книги.
 
За изданието
  1. Издателство
    Български писател
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1974 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    11414
  6. Корици
    Твърди
  7. Категория
    Българска проза
     
Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често "Патриарх на българската литература". Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи - Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.
 
През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение - "Борба". През 1872 г. издава стихотворението "Борът", което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 - 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка - "Пряпорец и Гусла", но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва "Панагюрските въстаници", по-известно като "Боят настана". През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов - "Тъгите на България", която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно - през 1878 г. и носи заглавието "Избавление". През 1881 г. Вазов издава стихосбирката "Гусла".
 
Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ ("Последният ден на ХХ век", 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема ("В царството на самодивите", 1884), както и някои фентъзи стихотворения.