Автор: Дж. Г. Фарел

Обем: 512 стр.

Размер в мм.: 130 х 200

Издател: Кръг

Корица: Мека

Година на издаване: 2023

Състояние: На склад при доставчик

Оцелял в касапницата на Първата световна война, през 1919 г. майор Брендан Арчър заминава за Ирландия, за да изясни нелепо недоразумение. По време на домашен отпуск няколко години по-рано той се е запознал с младата Анджела Спенсър и макар двамата да прекарват заедно броени часове, по непонятни причини тя се е обявила за негова годеница. В Килналах, където обеднялото семейство на Анджела държи прославения навремето, но сега западнал хотел Маджестик, завърналият се от фронта мъж изглежда необичайно отчужден.

Стотиците стаи на хотела се рушат, малцината останали гости запълват времето си с клюки и игри на карти, пълчища котки превземат изоставените горни етажи, а прасенца лудуват в игрището за скуош. И докато безспирните аварии – падаща мазилка, теч, избила водопроводна тръба – принуждават майора да се мести от стая в стая, в сърцето му се поражда неразумно любовно увлечение. А извън хотела Британската империя се тресе – Изтокът се бунтува, а самата Ирландия е на ръба на гражданска война.

Романът Вълнения пресъздава конкретен момент от историята – борбата за независимост на Ирландия, но далеч надхвърля историческия жанр. Признатият от критиката и читателите Дж. Г. Фарел пречупва миналото през модерното съзнание и рисува трагикомична картина на реалността, в която с точност улавя жестокостта и фарсовата същина на онази война, която не е истинска война. Смехът през сълзи, пораждан от несравнимата смесица от тъга и ирония, превръща Вълнения от правдиво историческо четиво в неподвластен на времето класически роман.

Вълнения е публикуван през 1970 г., когато поради промяна в регламента на Букър наградата не е връчена. Четири десетилетия по късно, през 2010, творбата на Дж. Г. Фарел получава отличието за онази пропусната година със съкрушителна преднина пред опонентите си. Следващата книга от изключителната Имперска трилогия на автора – Обсадата на Кришнапур, също печели Букър през 1973 г. и утвърждава мястото, което творчеството на Фарел заема в съвременната класика.