"Под игото" е роман в 3 части от българския писател Иван Вазов, цялостно публикуван за първи път през 1894 г.

 

Определян е като първия пример за този жанр в българската литература. Творбата е най-популярното произведение на автора, както и най-четената и превеждана българска книга.

 

Романът е написан по време на изгнание на Вазов в Одеса и е пренесен в България с руската дипломатическа поща. Публикуван е от издателство "Т. Ф. Чипев".

 

През 2009 година романът печели първо място в конкурса "Голямото четене" (класация на най-любимите и четени книги на българите).

 

Основни опозиции: срам - слава, тъмнина - светлина. Подзаглавието му е "Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението", в три части, с 25 илюстрации в текста. Създаден е през периода 1887 - 1888 г., в Одеса (тогава Руската империя, сега - Украйна).

 

Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в "Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина". През 1890 г., в същия сборник са публикувани и останалите части. През 1894 г. излиза като самостоятелна книга, на английски, "Under the Yoke", изд. William Heinemann и на български, "Под игото", изд. "Т. Ф. Чипев". Българското издание от 1894 г., е с илюстрации на Пиотровски, Обербауер, Митов и Мърквичка и с портрет на Вазов. Първоначално са фотографирани актьорите от театър "Сълза и смях", след което художниците рисуват персонажите по снимките, като използват и своя почерк. Следващите 3 издания на български (1896 г., 1910 г., 1920 г. - юбилейно), са издадени от Т. Ф. Чипев, с илюстрации на известни художници.

 

Литературната критика го приема нееднозначно. Романът събира в себе си носталгията за родния град на Вазов и за едно героично време в контраст на "епохата на дребните характери", настъпила след Освобождението.

 

"Под игото" е първият роман в младата българска литература, силно повлиян от френския романтизъм. Заглавието "Под игото" насочва към историческото време (към османското владичество), а подзаглавието "Из живота на българите в предвечерието на Освобождението", отново насочва към време на робство, но и на пробуждане, на промяна в мисленето на общността.