Джон Вѝнсънт Атана̀сов (на английски: John Vincent Atanasoff) е американски физик, математик и електроинженер[notes 1], изобретател на модел на електронен цифров компютър[notes 2], [notes 3] с регенеративна памет, изграден от множество изчислителни модули и изпълняващ логически операции с двоични числа.

 

Роден в многодетно семейство на българин и ирландка, той от малък проявява наклонност към математика и електротехника. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по математика и докторска дисертация по теоретична физика. Професионалната му кариера започва в Щатския колеж на Айова като преподавател по математика и физика. Научните му интереси и разработваните от докторантите под негово ръководство теми го изправят пред необходимостта от решаване на сложни диференциални уравнения, за които са необходими значителни по обем изчисления. Наличната изчислителна техника (табулатори, настолни калкулатори, касови апарати, акумулатори и т.н.) не е достатъчно гъвкава.[notes 4] След няколко неуспешни опита да ги приспособи Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за изчисления, банка от калкулатори тип Monroe, свързани към обща ос[notes 5], която да решава системи с линейни уравнения по модифициран метод на Гаус. Двамата с Клифърд Бери създават прототип на машина, която превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. Макар и получила името компютър на Атанасов – Бери по време на делото Honeywell v. Sperry Rand, тя не отговаря на съвременната дефиниция за компютър.[notes 6] Поради влизането на САЩ във Втората световна война, проектът остава незавършен и прототипът е изгубен.

 

Войната променя из основи кариерата на Атанасов и в периода 1942 – 1952 г. той работи само по военни проекти. След това основава собствена консултантска компания, става успешен бизнесмен и през 1969 г. се пенсионира. През това време компютърната индустрия се развива и конкуренцията между производителите расте. През 1967 г. с Атанасов се свързват адвокати, научили за неговия предвоенен проект, и го призовават за свидетел по дела, свързани с патента на ENIAC. Така замисълът и реализацията на машината на Атанасов стават широко известни за първи път чрез съдебното решение по делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, произнесено през 1973 г.

 

Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН и награждаван неколкократно с ордени.