Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник.Ако имате въпроси,пишете на лични.Тракторостроенето в България започва да се развива в по-сериозни мащаби от 1948 г. През 1949 г. е построен „Карловски тракторен завод“ (КТЗ) в град Карлово и в София – „Завод 12“ (по-късно преименуван в завод „Средец“). В този период колективът на „КТЗ“ разработва първия български колесен трактор „Мофак-2“ с дизелов двигател с мощност 30 к.с. За първи път тракторът се пуска в движение на 27 април 1949 г., по-късно е изложен на Пловдивския технически панаир.Сега този трактор се намира в музея в град Карлово.В началото на 50-те години на миналия век развитието на селското стопанство в България налага широко използване на трактори. Наред с производството на български машини, осъществява се и дългогодишен внос от СССР, като един от най-масово използваните трактори е „Беларус“.През 1958 г. заводът в Карлово усвоява производството на малогабаритен верижен трактор „Болгар ТЛ-30“, снабден с трицилиндров дизелов двигател. От 1963 г. започва да се произвеждат модернизираните трактори с търговска марка „Болгар“.През 1962 г. Шуменският автомобилен завод (ШАЗ) започва да произвежда в един от своите цехове самоходното шаси СШ-22 с двуцилиндров двигател и мощност 22 к.с. Самоходното шаси се оказва отлично за българските нужди в селското стопанство и от 1964 г. производството се отделя в Завод за самоходни шасита – град Шумен с капацитет 2000 броя годишно. Производството продължава до 1971 г., когато заводът е преустроен в завод за производство на мотокари.В семейството на производителите на трактори през 1968 г. влиза и тракторният цех в „Завод за производство на селскостопанска техника – Георги Димитров“ град Русе. Там по лицензна документация започва да се изработва едноосният трактор „Болгар – 112“ клас 0,2 t.Едновременно с това Научноизследователският институт НИМТСМ-София на базата на едноосния трактор, разработва двуосен трактор „Болгар ТК-224“ и унифициран с него „Болгар ТК-224-У“, предназначен за работа в планински райони, който два пъти е реновиран: през 1984 г. по решение на Централния съвет на НАПС, иницирано от неговия председател Александър Петков и втория път със заповед на новия министър на земеделието и горите на НРБ Алекси Иванов от 15 април 1986 г.През 1980-те са подписани договори между правителствата на НРБ и СССР, Япония и Италия, с които започва производството по лиценз на тези държави и техни фирми съответно на: трактори ЛТЗ-155 (СССР), Кумацу-Болгар (Япония) и самоходни косачки от фирмата БЧС (Италия) за прибиране на тревните фуражи от наклонени терени, като 1800 бр. от тези косачки са внесени през периода ноември – декември 1987 г. директно от Италия в България, а 650 бр са произведени по лиценз на БЧС в България през 1987 и 1988 г.На 24 септември 1988 г. в Улан Батор, Монголия е подписан междуправителствен протокол, с който НРБ увеличава броя и моделите трактори и самоходни косачки, които ще изнася през 1988 – 1989 г. в Монголия, като в списъка е включен новият трактор ЛТЗ-155, произведен по съветски лиценз. Малко по-късно в Москва е подписан протокол между правителствата на НРБ и СССР с който се разширяват лицензните права на България върху трактора ЛТЗ-155 за производство в български заводи зад граница.На 17 октомври 1988 г. в София е подписан протокол между правителството на България и правителството на Италия за разширяване на лиценза за производство на селскостопански машини от марката БЧС, в който е описано и правото на България да изнася произведените машини трети страни. Производството на тези машини е преустановено през 1990 г.Към средата на 2008 г. заводът за трактори в село Ведраре, община Карлово, не произвежда трактори. По време на действието на европейска програма САПАРД (2001 – 2006) заводът е произвел 34 трактора Болгар ТК 80 и 71 трактора Болгар ТК 82 Л (лозарски). Към момента се произвеждат единствено мотофрези „Болгар“.В края на 2007 и началото на 2008 г. Карловският тракторен завод води преговори със страни в Африка за износ на тропически модели трактори Болгар с мощност 40 к.с. Към юли 2008 г. няма окончателно развитие по преговорите.