Андре Мороа е псевдоним на френския писател Емил Соломон Вилхелм Херцог, автор на много романизирани биографии, съвременни романи и историческа литература. С указ на президента на републиката от 27 юни 1947 г. псевдонимът му става негово официално име. Андре Мороа е роден на 26 юли 1885 г. в Елбьоф, департамент Сен Маритим, Франция, в еврейското семейство на Ърнест и Алис Херцог Леви, индустриалци от текстилния бизнес. След Френско-пруската война семейството му се премества в Нормандия. Отгледан в патриотично семейство той преживява антисемитизма по време на "Аферата Драйфус".

 

Следва в Университета "Корней" в Руан, където слуша лекциите на известния философ Ален (на френски: Emile Chartier) и е силно повлиян от него. След дипломирането си работи като ръководител във фабриката на своя баща в продължение на 10 години.

 

През 1909 г. среща в Женева първата си жена Жана-Мари Уанда де Шимкевич, полско-руска аристократка, учила в Оксфордския университет. През 1923 г. тя умира при спонтанен аборт и получено отравяне на кръвта. Втората си съпруга Симон дьо Кайлаве (1894 - 1968), писателка и общественичка, среща през 1924 г. Омъжва за нея през 1926 г. и живеят заедно до смъртта му.

 

По време на Първата световна война е преводач и офицер за свръзка към Британския експедиционен корпус. Там трупа впечатленията, които отразява в първия си роман "Мълчанията на полковник Брамбъл" (1918) - забавна книга за британските си другари от армията. Приема псевдонима Андре Мороа - "Андре" е името на негов приятел, загинал за Франция през Първата световна война, а "Мороа" е името на малко френско селце, чието тъжно звучене пленява писателя.

 

След войната продължава темата за Англия в редица художествени и публицистични произведения - "Ариел, или Животът на Шели" (1923), "Дизраели" (1927), "Байрон" (1930). Световна известност получава с романите "Бернар Кене" (1926), "Климати" (1928), "Семеен кръг" (1932) и др. На 23 юни 1938 г. е избран за член на Френската академия.

 

При започването на Втората световна война 54-годишният писател постъпва като доброволец във Френската свободна армия. Поражението и окупирането на Франция го принуждава да отпътува за САЩ. Там работи като преподавател в Университета на Канзас. Пише редица исторически и публицистични материали срещу нацистите. През 1943 се премества в Северна Африка, а след края на войната през 1946 г., се завръща във Франция.

 

Издава сборник с разкази, книгите "В търсене на Марсел Пруст" (1949), "Жорж Санд" (1952), "Септемврийски рози" (1954), "Олипио, или Животът на Виктор Юго" (1955), "Тримата Дюма" (1957). Последния си биографичен труд "Прометей или животът на Балзак" завършва през 1965 г., когато е на 80 години.