• Любомир Йорданов-Антични маски,лито Е,А.Дървена рамка,стъкло,паспарту.Размери на картината-42/36,размери с рамката-72/52.   Любомир Йорданов е роден на 18.07.1934 г. в Бургас и е потомък на род, дал едни от последните възрожденски и следосвобожденски зографи, работили в Южна България и Македония. Баща му, Владимир Йорданов е един от първите сценографи с авангардни идеи още в 20-те години на ХХ в., а майка му, Елена Йорданова – Милтянова също е представител на известна фамилия. Любомир Йорданов завършва гимназия в Бургас и още 12 годишен, заедно с баща си, рисува на пленери и изучава природата с ескизи на дървета, скали, лодки, кораби и кейове. Всичко това не е без значение за неговото развитие като художник, както и фактът, че домът им в Бургас е често посещаван от приятели на баща му, като: Атанас Михов, Борис Денев, Марио Жеков, Иван Табаков, Преслав Кършовски, Александър Мутафов и др. Неговите първи учители по живопис и графика са Петко Задгорски и Павел Вълков, майсторът на акватинтата. През 1953 г. е приет в Художествената академия, специалност Сценография при проф. Иван Пенков. Попада във випуск от талантливи студенти като Христо Явашев, Любен Диманов, Георги Божилов, Димитър Киров, Светлин Русев, Иван Б. Иванов и Валентин Старчев. В последните три години от следването си се посвещава на графиката и илюстрацията и присъства все по-често в ателието на проф. Илия Бешков, Павел Вълков, а по-късно и на Евтим Томов и Зафир Йончев. Завършва Академията (1959) с две дипломни работи „Дон Жун“ на Молиер и „Сид“ на Пиер Корней, поставени в учебния театър на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. След дипломирането си участва в първите общи младежки изложби с графики, рисунки и живопис. През 1960 г. специализира графика в „Интерграфик“, Германия. В този период активно се включва като сценограф в театралния живот на София и работи с изтъкнати режисьори като Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев, Кръстьо Мирски, Моис Бениеш, Методи Андонов и др., с които реализира сценография на постановките „Свекърва“, „Казаларската царица“, „Депутат“ на Нушич и „Ригас“ в Народния театър. През 1961 г. постъпва с конкурс като главен художник в Българска национална телевизия. Неговото име се свързва с началото на телевизионната сценография и за период от 32 години реализира над 1000 постановки. С негово участие се осъществяват знакови постановки и шоу програми като „Телевизионен театър“, „Златният Орфей“, мюзикъли, новогодишни програми, телевизионни филми, рубрики и други. От 1965 година участва във всички национални и международни форуми – биеналета и общи изложби в своята област, организирани от Съюза на българските художниците и Комитета за изкуство и култура.