Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник.Ако имате въпроси,пишете на лични.Книгата не влиза в цената.Любица/Люба/Кюпева.Деятелка на Македонското женско благотворинелно дружество и Вътрешната македоно-одриска революционна организация.Жени се за д-р Владимир Руменов,член на ЗП на ЦК на ВМОРО,военен лекар,генерал от запаса.Люба (Любица) Георгиева Руменова, по баща Кюпева, е българска учителка и общественичка от Македония, деятелка на Македонското женско благотворително дружество и Вътрешната македоно-одринска революционнаорганизация.Родена е в 1878 година в град Велес в семейството на Георги Кюпев, състоятелен български производител на сапун. Със стипендия на Българска екзархия учи в Прага, след което е изпратена в Солунската българска девическа гимназия. В 1895 година завършва гимназията с V випуск.Започва работа като българска учителка в Скопие. Включва се в революционното движение. През октомври 1901 година турската власт, въз основа на полицейски рапорт, изпраща искане до българската митрополия тя да бъде уволнена от учителската длъжност, както и Тодор Паскалев, Христо Нейков и Никола Янишлиев, по политически съображения. Върху Люба Кюпова падат големи подозрения, защото тя „ходила от къща на къща“ и служила „като преносчица на тайни работи и идеи“, но доказателства не успяват да се съберат.В Скопие в 1903 година заедно с Амалия Примджанова, Славка Чакърова-Пушкарова и Янка Каневчева е член на революционна женска група.Те участват в редактирането на вестник „Свобода или смърт“, а след като всички революционни работници мъже стават нелегални, поддържат изцяло работата на революционния комитет - водят кореспонденцията, изпращат снаряжение и прочее.В 1905/1906 година Кюпева преподава и в Солунската българска девическа гимназия.Жени се за д-р Владимир Руменов и заживява в София. Заедно с Донка Каранджулова, Олга Радева, Сава Бабаджанова, Вълка Н. Стоянова, Виктория Възвъзова, Фроса Мушмова, Вангелия Александрова, Анастасия Тодева и други е сред председателките и членки на настоятелството на Македонското женско благотворително дружество в София и на сиропиталище „Битоля“.Умира в 1953 година.Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Роден е като Наум (Нуне) Иванов Мушевски през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Руменов е 12-и син на Иван (Йован) Мушевски и Румена Мушевска, сестра на Стоян и Константин Везенкови, от която и идва фамилното име Руменов. Завършва Класическата гимназия в София в 1886 година. Завършва Духовната семинария в Киев в 1890 година и започва да учи медицина в Московския университет. В Москва възприема народнически идеи, членува в известния кръжок „Ляпинка“,арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година, благодарение на застъпничеството на негови професори в университета и близки,и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.Княжеството вече е възприело политика на изпращане на лекари в Македония като противодействие на чуждите пропаганди. В 1897 година Руменов полага държавен изпит в София, а на следната 1898 година, подпомогнат от Екзархията, и в Цариград и получава правото да практикува свободно лекарска практика в пределите на османската държава. Командирован е от Министерство на войната в Скопие, където е лекар в девическото и педагогическото училище от 1898 до 1900 година. В тях той преподава и популярна медицина. Руменов полага усилия за поддържане на сградите на училищата и на хигиената в тях. Удвоява разходите за храна в пансионите, тъй като констатира много случаи на анемия сред учениците.Същевременно Руменов е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар. Руменов продължава да участва в дейността на Вътрешната организация и поддържа връзки с Гоце Делчев, Христо Татарчев, Тодор Александров и други нейни лидери, като участва в подготовката на въстание.През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.Напуска Скопие на 1 май 1900 година и на негово място като лекар е назначен Никола Герасимов.През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.По време на Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.След Младотурската революция се завръща в Османската империя и участва активно в дейността на създадената българска партия Съюз на българските конституционни клубове. На Учредителния конгрес на организацията (7 – 13 септември 1908 г.) е избран за подпредседател на Централното ѝ бюро, а на Втория конгрес (20 – 26 август 1909 г.) за член на Централното бюро.По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) е военен лекар, санитарен полковник, в Българската армия. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „Свети Александър“ IV и III степен.В 1920 година минава в запаса с чин генерал.През 1920 година учреждава тайната организация Македонска дружба и става неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов.След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата.Избран е за народен представител в XXI ОНС. Член-учредител е на Македонския научен институт.През 1925 година Руменов е ранен в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.Избран е отново на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 - 1931) с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.Умира в София през 1939 година.Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937).Руменов осиновява сина на рано починалия си брат Васил Руменов, който също носи името Васил (1894 – 1974). Още 18-годишен като ученик в IV клас той участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на 9 велешка дружина.По-късно участва в Първата световна война. Васил Руменов е един от първите търговци в България, който внася земеделски машини от Унгария и Германия. Рисува сполучливи картини.