политическото владичество на Румъния и радостта им скоро помръква...При новите условия, в началото на 1920 г., Мъжката гимназия – наследник на Педагогическото училище, продължава съществуването си като Българска частна

смесена гимназия с директор Тодор Бахнев. Учениците, които завършват образованието си в нея, държат специален заключителен изпит на румънски език пред румънска изпитна комисия, за да легитимират дипломите си.""Тодор Ив. Бахнев е роден в гр. Провадия на 19 февруари 1863 г. Първоначалното си образование и III класно си образование получил в родния си град. В Шумен завършил държавното педагогическо училище с отличен успех, след което учителствувал една година в Провадийското основно училище, а после 6 години в Силистренското основно и класно училище. В 1889 год. постъпил във висшето тогава училище - сега вече университет, в което следвал Историко-филогогическия факултет и завършил по история през 1892 г.В същата 1892 год. бил назначен временен за учител в Силистренското държавно педагогическо и III класно училище. През септември 1895 год. издържал с отличие държавният си изпит и от тогава бил повишен в редовен гимназиален учител.На 1 октомври 1898 г. бил преместен и назначен за директор в Силистренската непълна гимназия, която от 1914-1915 г. стана пълна гимназия. От 1917 г. бил директор на смесената мъжка и девическа гимназия в Силистра, А от 1928 г. само на девическата гимназия. Служил 7 години като основен учител, 21 г. като гимназиален и 18 год. като директор.Бил е в делегации по местенето на гимназиите и по уреждане на училищни въпроси я Букурещ, Участвал е в делегации по изпълнение на Петербургския протокол.През 1931 г. подал оставка поради болест. Освобождението на Силистра ощастливи живота на престарелия и грохнал от болест Бахнев.С каква детска радост той очаквал юбилея на педагогическото училище... "Искам да си видя другарите и тогава да умра", често казвал той. С напредване на старческия живот на Бахнев се е подмладявал, той буквално се променил, но един ден... на 20 март 1941 г. сърцето му изменило. Той починал на 78 години. Силистренци устроили тържествено погребение на именития свои съгражданин.""По време на румънската власт в Силистра от България са пристигали парични средс­тва, предназначени за пен­сии и помощи за бедства­щи хора, за читалища, за сиропиталища, за училища и др. Тези пари са присти­гали в Силистра чрез бъл­гарската легация в Буку­рещ, а понякога са идвали и по нелегален път, тъй ка­то румънските властници са били особено чувстви­телни по този въпрос. Ата­нас Брашованов е имал съмнения, че с тези пари се вършат гешефти. Негра­мотни и възрастни хора са се подписвали на ведомос­ти, но не винаги за знаели какво подписват, някои вече са били починали, но пенсиите са идвали. Предлагал е неблагоприятен курс за обръщане на левовете в леи и други способи с които определени лидери на българското общество са се облагодетелсвали. Именно срещу тази непочтенна практика се възпротивил адвоката Атанас Бращованов. Отначало той потърсил помоща на румънските власти, но срещнал неразбиране от тях, но българските му противници успели да му нанесат жесток побой. И навярно, не са се поколебали да изтъкнат, че причината за скандала е от нравствено естество."Когато Южна Добруджа се е освободила от румънците Атанас Брашованов отново повдигнал същия въпрос, дори завел дело срещу виновниците. Но явно те много добре подбрали наивниците, които мамели, защото не са се явили никъкви свидетели и то било прекратено. Няколко години по-късно той почнал на 60 годишна възраст вероятно огорчен от факта, че след толкова спечелени дела загубил едно от най-важните – за българското. Угаснала и светещата почти през цялата нощ лампа в неговата стая, защото той четял много книги.""Войната с Румъния, обявена на 1 септември 1916г. затворила вратите на училището няколко месеца. На 6 септември 1916г. Силистра била напусната от румънските войски. На 15 януари 1917г. учебните занятия с главен учител Иван Кръстев започнали с 535 ученици в 11 паралелки, а през следващата година паралелките са 14 с 688 ученици. В този период училището било свободно, българско, с главен учител Ангел Хотинов. С реокупацията на Силистра – 6 ноември 1918г.- започва отново животът на Частното българско училище /със 17 паралелки/, но този път за цели 22 години, от 8 януари 1919г. до присъединяването на Добруджа към изконните български територии."