Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник.Ако имате въпроси,пишете на лични.Кирил Христов Маричков е български архитект от първите десетилетия на XX век.Роден е в град Калофер на 28 октомври 1875 г. и е наследник на известен род. Майка му Елена Странска е сестра на д-р Георги Странски, революционер и политик. След основното си образование Киро Маричков завършва мебелно резбарско училище в Чехия.Следва архитектура в Карлсруе, Германия и се дипломира през 1900 г. От 1903 до 1911 година работи съвместно с архитект Георги Фингов, след което работи самостоятелно.От 1908 до 1911 година е помощник-кмет на София. През 1906 г. той става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“, което обединява младите художници и архитекти.Съвместно с архитект Георги Фингов проектира в София през 1907 г. тогавашната Трета мъжка гимназия, Стопанското училище,през 1911 г. още 10 училища и други.Съвместно с архитект Никола Костов проектира железопътната гара във Варна и железопътната гара в Бургас.Самостоятелно той е автор на хотел „Империал“ с бар-вариете (първата стоманобетонна сграда с рамова конструкция в България, 1920 г.), на доходното здание на Янко Бакърджиев на улица „Леге“ 4 (1922 г.), на много жилищни сгради: къщата на братя Иванови, която той смята за свой шедьовър, къщата на Иван Мотикаров и други.Умира на 17 февруари 1922 г. в София. Негов внук е музикантът Кирил Маричков.Размери на проекта 68/57 см.Георги Димитров Фингов е български архитект, проектирал голям брой обществени, училищни и жилищни сгради, главно в София и Пловдив. Той е сред първите архитекти в България, използвали елементи на сецесион, главно като орнаменти в сградите. Архитектът Димитър Фингов е негов син.Георги Фингов е роден на 26 май 1874 година (нов стил) в Калофер в семейството на учителя Димитър Фингов. През 1892 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия, а през 1897 г. – архитектура във Виена при професорите К. Кьониг и К. Майредер, на когото е асистент до 1898 г. След завръщането си в България работи известно време в Пловдив, през 1902 г. оглавява архитектурното отделение на общината в София, а след това работи върху княжеските дворци като служител на министерството на обществените сгради под ръководството на арх. П. Момчилов. В 1903 г. става член-основател на дружество „Съвременно изкуство“. Завършената през 1904 г. къща на д-р Функ (на ъгъла на бул. „Дондуков“ и „Васил Левски“) се смята за първата сграда в столицата в актуалния в началото на XX век архитектурен стил сецесион.През 1906 година напуска държавната си служба и през следващите години реализира по-голямата част от проектите си, част от тях съвместно с архитектите Кирил Маричков, Никола Юруков, Димо Ничев, Георги Апостолов. Той е първият председател на БИАД и многократно е избиран в ръководството му. През 1938 г. престава да практикува професията си, след като изпада в затруднено финансово състояние в резултат на неуспешни търговски операции.Със съпругата си Райна имат син – Димитър Фингов, архитект, и дъщеря Милка. Милка Фингова завършва международно право в Мюнхен и се омъжва за музиканта проф. Зигфрид Мюлер, загинал в съветски плен. Дъщеря ѝ Барбара е една от забележителните български преводачки от и на немски език.Георги Фингов загива по време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. заедно с жена си Райна, когато ударена от бомба сграда рухва върху скривалището, където са потърсили убежище.Творчеството му е насочено главно към решаването на пространствено-урбанистичния облик на стария център на София. През 1898 г. участва с успех в конкурса за български павилион на Международното изложение в Париж. Самостоятелно проектира осем вили в Боровец и околностите на София, 12 търговски къщи, осем хотела и 80 жилищни сгради. Автор е на малкия дворец „Врана“, двореца „Ситняково“ и царската ловна къща в Бистрица от 1903 г. Реставрира манастира „Свети Димитър“ в Евксиноград. Негови са проектите на сградите на банка „Напредък“ в Плевен, „Модерен театър“ в Свищов, театър казино „Елена и К. Аврамови“ във Велико Търново, кинотеатър и мъжка гимназия в Златица, митницата и пристанищното управление в Бургас.