Досега имахте възможност да се запознаете с две речи на бившия тракийски революционер Димитър Попниколов пред Народното събрание, свързани с тракийския въпрос и с договорите на България с Турция и Гърция. Сега ще имате възможност да прочетете неговата трета реч, в която той отново поставя на обсъждане в българския парламент Тракийския въпрос, като част от общия български национален въпрос. Нещо, което читателите ще забележат е това, че Д. Попниколов поставя Тракийския въпрос в неговата цялост, тъй като е известно че България е ощетена не само откъм Турция, но и откъм Гърция.

Ако по Ньойския договор Източна Тракия остава в рамките на Турция, то Западна Тракия месеци след този грабителски договор почти еднолично е предадена от Франция на Гърция. Към България потичат бежански маси от двете Тракии и те за един кратък период са почти напълно обезбългарени. (Тук бих искал да насоча вниманието на читателите и към книгите на българския дипломат Иван Алтънов и особено към великолепната му книга „Междусъюзническа Тракия“, разглеждаща тези въпроси и от позицията на участник в тези събития.)

В речта си Д. Попниколов от трибуната на Народното събрание повдига въпроса за трагедията на тракийските българи, разглеждайки на основата на безспорни документи и факти механизма, с който си служат турските и гръцките власти. Той повдига и нерешения и до днес въпрос за излаза на България на Бяло море, като се позовава не само на решенията на международните договори, но и на двуличието в публичните изяви на гръцкия министър-председател Елефтериос Венизелос.

Д. Попниколов се спира най-подробно и на сключените от България международни договори, включително и двустранните със съседите ни. Неговото заключение е че страната ни строго съблюдава от своя страна своите ангажименти по тези договори, докато от отсрещните страни изпълнението на договорите или се бави, или частично са изпълнявани, или изобщо не са изпълнявани. Той повтаря своите познати аргументи и критики и от предишните му публични изяви по отношения на Цариградския договор от 1913 г. и Ангорският договор от 1925 г.

Един от най-силните моменти в речта на тракийския деец е и поставянето на въпроса за положението на българските малцинства, не само в Турция и Гърция, но и в Румъния и Югославия.

Този бележит български революционер, а в последствие и виден парламентарист повдига въпроса за българската трагедия не само в нашия Парламент, но и пред сесиите на Обществото на народите в Женева. С голяма стойност са и насоките, които той чертае по отношение на външната политика на България, настоявайки за нейното по-активно действие по отношение на окончателното решаване на тракийския въпрос и възможността на тракийските българи да се върнат по родните си места и да им се върнат заграбените имоти или да бъдат компенсиране по най-достойния и правдив начин. Правят впечатления неговите наблюдения, че няма никаква реципрочност в отношението на турската държава към тракийските българи в сравнение с отношението на българската държава към турското малцинство в страната и правата, което то има наравно с българите.

Речта на Д. Попниколов е силно емоционална поради ораторските му дарби, като същевременно е и важен извор за нашата история и поради малко известните факти, които цитира в речта си.

ДИМИТЪР ПОПНИКОЛОВ
ТРАКИЙСКИЯТ ВЪПРОС, ВЪПРОСЪТ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ МАЛЦИНСТВА И ЗАДАЧИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА НИ ПОЛИТИКА
РЕЧ, ПРОИЗНЕСЕНА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 13 МАРТ 1931 Г.

(Из Стенографските дневници на 22 Обикновено народно събрание, IV редовна сесия, заседание на 13 март 1931 г.)

Д. Попниколов (трак.) (от трибуната) Г.г. народни представители! При дебатите по отговора на Тройното слово на мене не се даде възможност да говоря. Поради това използувам сега случая да взема думата и да разгледам някои въпроси предимно от външната политика на България и във връзка с настаняването на бежанците.

НАСТАНЯВАНЕТО НА БЕЖАНЦИТЕ

Уважаемият министър на финансите г. Моллов в своето експозе даде сведения за числото на бежанците, колко от тях са настанени и оземлени до 1 март т. г. Дължа да обърна вниманието на народното представителство, – за да не бъдат погрешно претълкувани някои от дадените от г-н министъра на финансите цифри, – че бежанците в България надвишават цифрата 44 576 семейства или 222 800 души. Това е числото само на земледелските бежански семейства, които са заявили, че искат да се възползуват от заема за селскостопанското настаняване на бежанците. В това число не се включват бежанците, които живеят в градовете, и ония, макар и земледелски семейства, които не са пожелали да се възползват от облагите на закона за селскостопанското настаняване.