Книгата представя най-важните резултати от изследване на разликите по пол в смъртността на населението в България от началото на ХХ в. до наши дни. След преглед на разликите в страните с надеждна демографска статистика се представя историческа справка за еволюцията на проблема в България от времето на първите таблици за смъртност до 1994 г. Показано е по безспорен начин, че смъртността на мъжете невинаги е била по-висока от тази на жените, както се твърдеше в някои източници, и че първата половина на ХХ в. се характеризира с женска свръхсмъртност, свързана с репродуктивните функции на жените. С помощта на таблици за смъртност, диференцирани по причини, се изследва ролята на основните фактори (причини) за смърт (болести и злополуки) във формирането на разликите по пол при днешните условия. Въз основа на предвиждания за смъртността по дезагрегирани причини за смърт при хората от двата пола се прогнозират разликите по пол през първата четвърт на ХХI в. Изводът е, че режимът на смъртността на българите през следващите десетилетия ще се отличава с нарастваща мъжка свръхсмъртност. Показано е за пръв път в нашата демографска литература, че от началото на 70-те години на ХХ в. в България се регистрира нарастваща женска свръхсмъртност в най-старшите възрастови групи, която нараства по размер с годините; обоснована е и необходимостта от насочено медикодемографско изследване на този факт.

Ст.н.с. I ст. д.м.т. Николай Тодоров Големанов работи в Института по демография при Българската академия на науките. Обект на неговите научни изследвания са проблемите на медицинската демография и преди всичко - епидемиологичните и демографските аспекти на смъртността на населението.