Николай Фол (псевдоним на Николай Тодоров Георгиев), български писател, драматург, режисьор, културен деец и общественик, редактор на периодични издания, преводач, е роден на 13.01.1898 г. в Берковица в семейството на учителя и банковия чиновник Тодор Георгиев; внук на строителя Георги Софиянски от Бояна. Бащата на писателя създава първия у нас църковен хор и първия самодеен театрален колектив от учители. Майката на Фол е Николина Цончева Атанасова от Русе, дъщеря на един от строителите на първата жп линия Русе-Варна на барон Хирш, завършила Нанчовото педагогическо училище в Шумен, учила и във френски колеж. Фол завършва Търговската гимназия в София, където семейството се премества след войните, и режисура и драматургия в Лесинговия университет в Берлин. Връща се в България, издава в. "Маскарад" заедно със Смирненски, сътрудничи на в. "Литературен глас", "Развигор", "Литературни новини", "Щурец" и др., четири години е редактор на в. "Българан", редактира "Хоро", а заедно с Хр. Д. Бръзицов - и сп. "Палячо". След 09.09.1944 г. сътрудничи на в. "Учителско дело" и др. Активно превежда. Създател на първата детска театрална школа в България (1932). През 1923 г. Христо Смирненски му посвещава стихотворението си "Рицари след бой". Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, Враца. През 1951 г. създава втората детска театрална школа в България. Пише книги и много детски пиеси, сред които "Мишока Мики", "Принц Вей Хайвей", "Татунчо и Татунка", "Принцесата Пики Тики", която се играе и днес. Първият преводач на Брехт в България, за пръв път през 1929 г. поставя негова пиеса - известната "Опера за три гроша". Съчинения: "Моята землянка. Хумористични страници" (1918), "Незначителни събития" (разкази, 1922), "Лято" (новела, 1923), "Червеният фенер" (разкази, 1925), "Народ и деспот" (1928), "Алековия Бай Ганьо. Пригоди за деца Николай Фол" (1929), "Ловджийска сватба" (комедия, 1931, 1934), "Брачните вериги" (комедия, 1932), "Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин" (1932, преведен на хърватски), "Царкинята с девет пръста. Приказна игра" (1932), "Златната невяста. Приказна игра" (1933, преведена на сръбски и хърватски), "Чудните приключения на Мешко и приятеля му Таралежко" (роман за деца, 1931, 1934, 1940; преведен на хърватски), "Сватбата на Мишока Мики" (приказка, 1935, 1945, 1946), "Новите дрехи на царя" (1935, комедия в три действия), "Сговорна дружина: Кооперативна пиеса за деца в 3 действия" (1939), "Червената шапчица" (1946, пиеса за деца; преведена на хърватски и еврейски), "Слънчев дом" (приказки и легенди, 1946), "Едноактни пиеси" (1947), "Театър в антрактите. Мисли и афоризми" (1948; 1971), "Чернозем" (драма в 5 действия, 1967), "Три желания" (1975), "Разкази, пиеси. Избрани творби" (1979), както и "Златното магаренце. Весели приказки", пиесите "Живата кукла", "Продадената брадва" и др. Тясно свързан с творческия кръг на Хр. Смирненски, Елин Пелин, Гео Милев, Александър Балабанов, Ал. Жендов. Съпруг на писателката Вера Бояджиева Фол и баща на траколога проф. Александър Фол. Умира на 14.03.1969 г. в София.