Подписана, без други забележки. Отлично състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Български художник
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1975 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    16
  6. Корици
    Меки
  7. Художник
    Йоан Левиев
  8. Категория
    Детско-юношеска литература
     
  9. Дебелина (мм)
    3
Николай Фол (псевдоним на Николай Тодоров Георгиев), български писател, драматург, режисьор, културен деец и общественик, редактор на периодични издания, преводач, е роден на 13.01.1898 г. в Берковица в семейството на учителя и банковия чиновник Тодор Георгиев; внук на строителя Георги Софиянски от Бояна. Бащата на писателя създава първия у нас църковен хор и първия самодеен театрален колектив от учители. Майката на Фол е Николина Цончева Атанасова от Русе, дъщеря на един от строителите на първата жп линия Русе-Варна на барон Хирш, завършила Нанчовото педагогическо училище в Шумен, учила и във френски колеж. Фол завършва Търговската гимназия в София, където семейството се премества след войните, и режисура и драматургия в Лесинговия университет в Берлин. Връща се в България, издава в. "Маскарад" заедно със Смирненски, сътрудничи на в. "Литературен глас", "Развигор", "Литературни новини", "Щурец" и др., четири години е редактор на в. "Българан", редактира "Хоро", а заедно с Хр. Д. Бръзицов - и сп. "Палячо". След 09.09.1944 г. сътрудничи на в. "Учителско дело" и др. Активно превежда. Създател на първата детска театрална школа в България (1932). През 1923 г. Христо Смирненски му посвещава стихотворението си "Рицари след бой". Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, Враца. През 1951 г. създава втората детска театрална школа в България. Пише книги и много детски пиеси, сред които "Мишока Мики", "Принц Вей Хайвей", "Татунчо и Татунка", "Принцесата Пики Тики", която се играе и днес. Първият преводач на Брехт в България, за пръв път през 1929 г. поставя негова пиеса - известната "Опера за три гроша". Съчинения: "Моята землянка. Хумористични страници" (1918), "Незначителни събития" (разкази, 1922), "Лято" (новела, 1923), "Червеният фенер" (разкази, 1925), "Народ и деспот" (1928), "Алековия Бай Ганьо. Пригоди за деца Николай Фол" (1929), "Ловджийска сватба" (комедия, 1931, 1934), "Брачните вериги" (комедия, 1932), "Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин" (1932, преведен на хърватски), "Царкинята с девет пръста. Приказна игра" (1932), "Златната невяста. Приказна игра" (1933, преведена на сръбски и хърватски), "Чудните приключения на Мешко и приятеля му Таралежко" (роман за деца, 1931, 1934, 1940; преведен на хърватски), "Сватбата на Мишока Мики" (приказка, 1935, 1945, 1946), "Новите дрехи на царя" (1935, комедия в три действия), "Сговорна дружина: Кооперативна пиеса за деца в 3 действия" (1939), "Червената шапчица" (1946, пиеса за деца; преведена на хърватски и еврейски), "Слънчев дом" (приказки и легенди, 1946), "Едноактни пиеси" (1947), "Театър в антрактите. Мисли и афоризми" (1948; 1971), "Чернозем" (драма в 5 действия, 1967), "Три желания" (1975), "Разкази, пиеси. Избрани творби" (1979), както и "Златното магаренце. Весели приказки", пиесите "Живата кукла", "Продадената брадва" и др. Тясно свързан с творческия кръг на Хр. Смирненски, Елин Пелин, Гео Милев, Александър Балабанов, Ал. Жендов. Съпруг на писателката Вера Бояджиева Фол и баща на траколога проф. Александър Фол. Умира на 14.03.1969 г. в София.