Минимални козметични забележки. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1979 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    54
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от полски Стефан Илчев
  8. Художник
    Иван Димов
  9. Категория
    Детско-юношеска литература
     
  10. Дебелина (мм)
    10
Дойде то на света слабо, болнаво. Съседките, които се бяха събрали при леглото на родилката, клатеха глава и над майката, и над детето. Шимоновица, жената на ковача, най-умната от всички, почна да раздумва болната:
- Я чакай - каза - свещица да ти запаля. Май че няма да те бъде вече, съседке, пътница си за оня свят, ами да пратим за свещеника, да си изповядаш греховете.
 
- Па и детето трябва веднага да кръстим - каза друга; - то и свещеника няма да дочака, но поне да не вампиряса.
 
Каза това, запали свещ, после взе детето и като го напръска с вода, та то почна да си свива очичките, добави:
 
- Кръщавам те в името на отеца и сина и светаго духа и ти давам име Ян; а сега, душо християнска, иди, откъдето си дошла. Амин!
 
Но християнската душа съвсем нямаше желание да се върне там, откъдето бе дошла, и да напусне мършавото тяло. Напротив - почна да рита, доколкото й стигаха сили, с краката на това тяло и да плаче, но така слабо и жаловито, че: "Иди го разбери коте ли е, какво е! " - както казваха съседките.
 
Изпратиха да повикат свещеника. Той дойде, свърши си работата и замина. Болната се посъвзе. След седмица стана на крака. Момченцето едва "пъхаше", но все пак пъхаше. Чак на четвъртата пролет кукувицата му изкука болестта, та се оправи и криво-ляво стигна до десетата си година...