Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Лениздат
  2. Град на издаване
    Ленинград, Москва
  3. Година
    1975 г.
  4. Език
    Руски
  5. Страници
    784
  6. Корици
    Твърди
  7. Категория
    Класика
     
  8. Дебелина (мм)
    30
Иван Сергеевич Тургенев (на руски: Ива́н Серге́евич Турге́нев, 1818 - 1883) е един от най-известните руски писатели. Един от класиците на руската литература, внесли най-значителен принос в нейното развитие през втората половина на XIX век. Член-кореспондент на императорската Академия на науките в раздела за руски език и словесност (1860), почетен доктор на Оксфордския университет (1879), почетен член на Московския университет (1880).
 
Той е сред най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на XIX в. Непосредствен продължител на творческите традиции на Пушкин и Гогол в белетристиката, макар и да е сочен само като представител на пушкиновското течение в руската литература. В неговото творчество много ярко се съчетават Пушкиновата пестеливост в израза на Гоголевите социалност и идейност. Той издига на един нов, по-висок етап художествената проза в Русия, като я изпълва с по-голяма човешка топлота и емоционалност, с нови герои и проблеми, с нови открития в областта на жанровата форма и стила.
 
И. С. Тургенев е първият голям романист на руската литература - създава цяла поредица от романи, между които "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието" и "Бащи и деца".
 
Известно е, че Тургенев прекарва по-голямата част от своя творчески живот в Западна Европа, но никога не забравя своята родина и своя народ. Далеч от тях той продължава да мисли и с творчеството си да се бори за тяхното по-светло бъдеще. В същото време великият писател не забравя своя национален дълг - да пропагандира руското художествено слово на Запад. Той е един от първите, които запознават западноевропейския читател с творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой и т.н.
 
Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-те години на страниците на сп. "Съвременник" на Некрасов, в което са господствали естетическите идеи на Висарион Белински. Великият критик е бил и идейният ръководител на това списание и на по-голямата част от неговите сътрудници, между които е бил и Тургенев. След смъртта на Белински обаче, през 1850 - 1870-те години, постепенно Тургенев се отдалечава от неговия кръг и от руските идеи за революция, за да застане изцяло на либерално-просветителски позиции. Това не му е попречило да се отнася винаги с уважение и любов към своя велик съвременник и учител Белински и неговите идеи.
 
Обективно погледнато, творчеството на Тургенев, независимо от неговите идейни разбирания на западняк и "постепенец", винаги е служило на прогреса - служило е на интересите на руския народ, а в известни моменти и на руската революция.