Иван Сергеевич Тургенев (на руски: Ива́н Серге́евич Турге́нев, 1818 - 1883) е един от най-известните руски писатели. Един от класиците на руската литература, внесли най-значителен принос в нейното развитие през втората половина на XIX век. Член-кореспондент на императорската Академия на науките в раздела за руски език и словесност (1860), почетен доктор на Оксфордския университет (1879), почетен член на Московския университет (1880).

 

Той е сред най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на XIX в. Непосредствен продължител на творческите традиции на Пушкин и Гогол в белетристиката, макар и да е сочен само като представител на пушкиновското течение в руската литература. В неговото творчество много ярко се съчетават Пушкиновата пестеливост в израза на Гоголевите социалност и идейност. Той издига на един нов, по-висок етап художествената проза в Русия, като я изпълва с по-голяма човешка топлота и емоционалност, с нови герои и проблеми, с нови открития в областта на жанровата форма и стила.

 

И. С. Тургенев е първият голям романист на руската литература - създава цяла поредица от романи, между които "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието" и "Бащи и деца".

 

Известно е, че Тургенев прекарва по-голямата част от своя творчески живот в Западна Европа, но никога не забравя своята родина и своя народ. Далеч от тях той продължава да мисли и с творчеството си да се бори за тяхното по-светло бъдеще. В същото време великият писател не забравя своя национален дълг - да пропагандира руското художествено слово на Запад. Той е един от първите, които запознават западноевропейския читател с творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой и т.н.

 

Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-те години на страниците на сп. "Съвременник" на Некрасов, в което са господствали естетическите идеи на Висарион Белински. Великият критик е бил и идейният ръководител на това списание и на по-голямата част от неговите сътрудници, между които е бил и Тургенев. След смъртта на Белински обаче, през 1850 - 1870-те години, постепенно Тургенев се отдалечава от неговия кръг и от руските идеи за революция, за да застане изцяло на либерално-просветителски позиции. Това не му е попречило да се отнася винаги с уважение и любов към своя велик съвременник и учител Белински и неговите идеи.

 

Обективно погледнато, творчеството на Тургенев, независимо от неговите идейни разбирания на западняк и "постепенец", винаги е служило на прогреса - служило е на интересите на руския народ, а в известни моменти и на руската революция.