ПЪРВО ИЗДАНИЕ , МЪРДАЩИ СТРАНИЦИ . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ .

Звезделин Цонев е български писател. Действителното му име е Тодор Цонев Сейков. До 1944 г. той издава 41 свои творби, по-голямата част от които са на историческа тематика.

Биография

Звезделин Цонев е роден през 1903 г. в град Плевен. Негов дядо е Димитраки Парваноолу (1847 – 1932), внук на уста Гечо (1805 – 1885). Завършва гимназия в Плевен, където публикува първите си художествено творби. През 1928 г. постъпва като студент в Свободния университет (сега УНСС) в София, където следва финанси. Знае немскифренскитурскисръбски и румънски език. В периода 1940 – 1944 г. работи като началник на Контрола по печата. Публикува разкази в централния печат, занимава се с изследване за Ботевата чета и установява самоличността на около 100 от четниците.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Цонев е изключен от Съюза на българските писатели, арестуван и хвърлен в Софийския централен затвор. През есента част от творбите му са включени в т. нар. „Списък на литературата, обявена за изземване“. Впоследствие е освободен, но през 1947 г. е арестуван отново и е изпратен в лагера „Свети Врач“, където по това време са въдворени редица български писатели и културни дейци, сред които Димитър ТалевСлавчо Красински и други.

Участва в списването на литературните сборници и списания „Изгрев“, „Светли зари“, „Теменуги“, „Пробуждане“, „Литературни звуци“, „Мимози“, „Родна мисъл“, сп. „Нива“, сп. „Родина“, „Завети“ и вестниците „Росица“, „Мир“, „Щурец“, „Търновски епархийски вести“ и румънския „Адеверул“.

Умира на 1 март 1981 г. в София. Баща е на писателя Пламен Цонев.

Творчество