Силиманитът е естествен минерал от класа на силикатите, открит за първи път през 1824 г. в щата Кънектикът, САЩ. Наречен е така в чест на американския учен Бенджамин Силиман, професор по химия и геология.

Открива се в метаморфни скали – шисти и гнайси, заедно с някои други минерали, като жедрит, андалузит, кианит, кордиерит, биотит и кварц.

В химичния състав на този алумосиликатен минерал влизат елементите силиций, алуминий и кислород. Обичайните микропримеси са от желязо.

Силиманитът проявява свойството полиморфизъм. Другите полиморфни алумосиликатни минерали са андалузитът и кианитът.

Силиманитът образува прозрачни и полупрозрачни кристали със стъклен или почти диамантен блясък, обикновено недобре оформени. В чист вид те са рядко срещани и са безцветни. Когато имат примеси, кристалите са бели, жълти, жълто-зелени, сиви, сиво-кафяви, сиво-зелени, кафяви, бледи сапфирено сини, виолетовосини, бледозелени и синьо-зелени. Рядко срещани са бледорозовите и бледолилави кристали. Някои образци от силиманит могат да имат и малки безцветни участъци.

Силиманитните кристали са оформени като тънки призми или имат игловидни форми и са с размери, достигащи 2 см.

Минералът се открива и като колонообразни и по-често влакнести кристални маси (последните са известни като фибролит).

Относителната твърдост на кристалите е между 6 и 7.5 по скалата на Моос. Те са крехки и се отличават с неравен лом и перфектна цепителност. Кристалите имат по-висока издръжливост (сравнима с тази на кварца), когато са в агрегати.

Силиманитът е сред скъпоценните камъни, които не проявяват луминесценция. Оцветените образци демонстрират слаб плеохроизъм, който е безцветен, бледокафяв, бледожълт, кафяв, зелен, сивозеленикав, тъмнокафяв и син. За зелените кристали е характерен силно изразен трихроизъм в жълтеникаво зелени, тъмнозелени и сини тонове.

Някои кристали проявяват оптичния ефект „котешко око“ в сивозелен или кафяв цвят.

Силиманитът не е радиоактивен и няма данни използването му да крие опасности за живота и здравето.

Той е широко разпространен силикатен минерал. Находища на силиманит с високо ювелирно качество има в Мианмар, Шри Ланка и Индия. Минералът се добива и в Чехия, Австрия, Германия, Франция, САЩ, Мадагаскар и др. страни.

В някои случаи силиманитът може де бъде объркан с кордиерита и сапфира.

Този минерал се използва рядко за бижутерийни цели. Понякога неговите кристали се обработват под формата на кабошон, за да изпъкне ефекта „котешко око“.

Прозрачните образци от силиманит с високо ювелирно качество са рядкост и са търсени преди всичко за колекции от естествени минерали. Силиманитни образци се съхраняват и като музейни експонати в някои световноизвестни музеи (Лондонския природонаучен музей и др.).

Поради своята твърдост и издръжливост в миналото силиманитът е използван за направа на различни инструменти.

Счита се, че силиманитът е камък, който подобрява настроението и може да помогне за успешното фокусиране върху най-важните неща в живота. Вярва се, че силиманитът, носен като талисман, може да предпазва от физически наранявания.

За силиманитните кристали се твърди, че има мощна позивитивна енергия с лечебни свойства. Вярва се още, че силиманитът е лечебно средство, полезно и за здравословни проблеми, свързани със зрението.