Автор: Константинос Кавафис

Обем: 248 стр.

Размер в мм.: 160 х 230

Издател: Колибри

Корица: Мека

Година на издаване: 2023

Състояние: На склад при доставчик

Поетическа версия: Кирил Кадийски.

2023 г. е знаменателна дата – навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на според мнозина най-големия новогръцки поет Константинос П. Кавафис. Изданието се посвещава на този двоен юбилей. За пръв път читателят ще може да се докосне до пълния корпус от 154 стихотворения, така наречения канон, оформен от литератора Г. П. Савидис. Това е и първият нецензуриран превод на скандалната интимна лирика на поета, предизвикала немалко полемики. За пръв път читателят ще може да се наслади в пълна мяра на метриката в оригинала и на богатия структурен и римен строеж на творбите. Гаранция за това е плодотворното сътрудничество между класическия филолог и утвърден преводач от новогръцки и старогръцки Иван Б. Генов и Кирил Кадийски – големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина. Изданието е снабдено с послеслов и богат критически апарат от Иван Б. Генов, както и с предговор от проф. Клео Протохристова, онасловен Кавафис – поетът на Александрия, световният поет, който обосновава статута на поета като най-значимия гръцки поет на двайсетия век.

С този пълен превод на поетическото наследство на Кавафис издателство Колибри продължава своята практика да представя за първи път адекватни на оригинала текстове и поднася на читателите пълното поетическо творчество на Константинос Кавафис, одобрено и от самия поет.

Саломе

Поднася Саломе на златно блюдо
главата на свети Йоан Кръстител
на елинския млад софист, ни страст изпитал,
ни да се сети сам, че в него влюбена е лудо.

– Ах, Саломе, това, уви, не стига,
да можеше на теб да ти отрежат
красивата глава – шегува се младежът…
И ето, преданият роб на сутринта пристига

и носи му на златния поднос главата
на Саломе – изящна, къдраво-златиста.
Но смаяният поглед на софиста
говори, че забравил е шегата.

С погнуса гледа той кръвта и робът е отпратен
веднага с викове: – Махни, махни я,
изчезвай с тая кървава пихтия…
И пак потъва в Диалозите на Платон.
Константинос Кавафис