Втори ред,седнали,в центъра е капитан Иван Паспалеев.Състояние,по снимките.За град София,предаване само на лична среща в удобно време,в района на Руски паметник и ж.к.Бъкстон,не работя извън пределите на България.За страната може и Еконт,но без наложен платеж,след предварително заплащане през Револют,Изипей или банков превод.Ако имате въпроси,задавайте ги на лични съобщения,преди да сте наддали за даден аукцион.Желая Здраве и Успех на всички!Иван Димитров Паспалеев е български офицер, генерал-майор ?, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ва дружина от 22-ри пехотен тракийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).Иван Паспалеев е роден 7 януари 1869 г. в Самоков. Завършва военно училище в Русия и на 20 октомври 1892 е произведен в чин подпоручик от руската армия. На 14 февруари е произведен в чин подпоручик от българската армия. Служи в 13-и пехотен рилски полк и 22-ри пехотен тракийски полк. По-късно е командир на 22-ра сборна дружина и началник на 13-о полково военно окръжие.По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Иван Паспалеев командва 1-ва дружина от 22-ри пехотен тракийски полк.[1] През 1917 г. съгласно заповед № 678 по Действащата армия „за бойни отличия и заслуги във войната“ майор Паспалеев е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие.На 1 август 1917 е произведен в чин подполковник.През 1918 г., съгласно Царска заповед № 69 е уволнен от служба. Умира през 1919 година.Иван Паспалеев е женен и има две деца Валентин (полковник) и Леонид (подполковник).Иван Дмитриевич(Димитров)Паспалеев (1873-1918) е сирак, осиновен от един от освободителите на Самоков - генерал Николай Самсонов. Иван е възпитаник на Имперското военно училище в Петербург и офицер в руската армия. Към тридесетата си година се връща в България със съпругата си Мария Архибаева и двегодишния си син Леонид. Назначен е в Самоков. При него отслужват военната си повинност бъдещият белетрист Гьончо Белев и поетът Димчо Дебелянов. Паспалеев, възхитен от интереса на войника си към руските и френските поети, често го оставя в дома си и му предоставя кабинета си, в който има голяма библиотека, донесена от Русия. Иван разрешава на Димчо да се нанесе да живее в квартирата на сестра си Мария Григорова и да твори на спокойствие. Между командира, по-големия му син Леонид и Дебелянов се завързва приятелство.