Има козметични забележки. Добро състояние.

 

Спас Кралевски (псевдоним на Спас Любенов Милев), български писател, е роден на 01.02.1908 г. в село Кралев дол, Пернишко. Произхожда от семейство на беден служещ. Получава средно образование в Духовната семинария в Пловдив (1928). Завършва славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1937). Печата от 1926 г. Сътрудничи на вестниците "Младежка дума" (1926-1929) - орган на РМС, "Заря" (1929-1944), "Ведрина", "Дума", "Пладне", "Сеяч", "Литературен глас", "Вестник на жената", "Чуден свят", на сп. "Наковалня" (1925-1933). За левите си убеждения е преследван и задържан от полицията. След 09.09.1944 г. е учител и директор на гимназията в Луковит (1938-1953), преподавател по литература в Учителския институт в Плевен (1953-1956), редактор в издателство "Български писател" (1956-1969). Сътрудничи на в. "Литературен фронт", "Отечествен фронт", "Земеделско знаме", "Пламъче", на сп. "Септември", "Звънче". Съчинения: "Детето гледа. Повест за войната" (1931), "Слънчев сняг" (повест, 1934), "Сърце" (разкази, 1939), "Окупатори. Войнишки дневник" (1948), "Стачка" (повест, 1950, 1963), "Железничари" (повест, 1956), "Възвърната обич" (разказ за юноши, 1958), "Другари" (повест, 1958), "Очи, които питат. Дневник на един учител" (1960), "Български народни песни" (1961), "Подадена ръка" (повест, 1961), "Пролет в планината" (повест, 1963), "Пшеничено зърно" (новели, разкази, 1964), "Далечини"(повест, 1965), "По мансардите" (роман, 1-2 част, 1965-1966), "Избрани повести" (1968), "Избрани творби за деца" (1969), "Сестра" (повест, 1969), "Избрани повести" (1975). Член на БКП, на СБП.