Отлично запазена книга.
Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов. Народен представител е в 7 Народно събрание.
През 50-те и 60-те години на ХХ век Павел Вежинов издава множество криминални романи и повест, като "Следите остават" (1954), "Произшествие на тихата улица" (1960), "Човекът в сянка" (1965), "Прилепите летят нощем" (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света - "Знамена по стадионите" (1950), "На Олимпиада в Хелзинки" (1953), "До Мелбърн по въздух и море" (1957). Самият той е председател на боксовата секция.
Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска "Историята на едно привидение", а през 1965 г. разказите "Сините пеперуди" и "Моят пръв ден", които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът "Гибелта на Аякс". Винаги го е вълнувала фантазията като притча, иносказание и затова неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика.
През 1963 г. излиза сборникът "Момчето с цигулката", който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. Следват "Дъх на бадеми" (1966), "Звездите над нас" (1966), "Малките приключения" (1970), "Малки семейни хроники" (1979) и "Аз съм атомна" (1981).
Романът "Нощем с белите коне" (1975) се появява първоначално в сп. "Септември" и още фразата в началото "лъвът си личи и по ноктите", подсказва, че това ще е не само нов успех, но и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта "Бариерата" (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка следваща година печата още по-силни произведения - "Белият гущер" (1977), "Синият камък" (1977), "Езерното момче" (1979).
Последният завършен роман на Павел Вежинов е "Везни" (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за "първоначалността на живота". А последната новела "Дълъг летен ден" се появява в списание "Съвременник" (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът "Долината на светулките" остава недовършен.
За изданието
Издателство
Народна младеж
Град на издаване
София
Година
1985 г.
Език
Български
Страници
167
Корици
Твърди
Художник
Александър Алексов
Категория