Отлично запазени книги.

 

Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург, академик.

 

Първата му книга е "Уличници" (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите "Снаха" и "Татул". Главни герои в ранната проза на Караславов са бедните градски деца - сборник разкази "Уличници" (1926). В сборника с разкази "Кавалът плаче" (1927) е отразена народната трагедия през септември 1923 г., а романът "Споржилов" (1931) разкрива живота на строителните работници в Прага.

 

В социално-битовите романи "Татул" (1938) и "Снаха" (1942) авторът следва реалистичната традиция на българската белетристика, с дълбоко психологическо проникновение изобразява разрушителната частнособственическа страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти. Романът "Снаха", публикуван през 1942 г., е окачествен като най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 г. и получава "Лаврова клонка" от цар Борис III за култура.

 

Писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма - характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците "Свърши се нашата" (1946), "Нови пътища" (1959); повестите "Танго" (1946), "Бащин грях" (1961) и най-крупната си творба - епопеята "Обикновени хора" от шест части (1952 - 1975). Тя е панорама на живота на българите от Първата световна война до 60-те години на ХХ век. Селският и родовият бит е показан в цялото си богатство, но в епопеята доминира повествованието за социалните и политически тежнения на обикновените хора и за борбите и жертвите му по тоя път. Събитията са максимално концентрирани в едно средно, типично българско село, първообраз на което е родното място на писателя. Типизацията е реалистична, без художествени преувеличения. Единствено в багрите и някои езикови обрати се усещат особеностите на тракийския юг.

 

С цялостното си литературно дело Караславов остава като един от големите творци в българската социално-реалистична литература. Произведенията му са преведени и издадени на много езици в чужбина - издадени са повече от 100 негови книги. Романите "Снаха", "Татул", "Селкор" и "Танго" са екранизирани.