Книгата е нова.

 

Поредицата "ЧЕРВЕНО НА БЯЛО: Литературен архив на НРБ" се стреми да запълни съществена част в днешното (не)знание за литературата на Народна република България (1946-1990}. Представя важни проблемни зони, реконструирани чрез издирвания в архивни фондове и в периодични издания. Изгражда общи историко-културни контексти средищни - за литературната история на българския комунизъм. В поредицата се обнародват непознати или по-малко познати архивни материали, формират се нови тематични ядра за изучаване на българската литература от втората половина на XX век, гради се документалният фундамент на следващи изследователски практики. "ЧЕРВЕНО НА БЯЛО" е част от научноизследователската програма "Литературата на Народна република България (1946-1990)", реализирана от департамент "Нова българистика" на НБУ, която работи както за публикуването на документални текстове, така и за тяхното критическо представяне.

Сборникът събира "принудени" или по-скоро изискани от комунистическата власт "самокритики" на български писатели, сред които личат имената на Димитър Талев, Димитър Димов, Владимир Василев, Фани Попова-Мутафоеа, Пеньо Пенев, Валери Петров, Никола Фурнаджиев, Богомил Райнов и др. Част от тях са заставени от репресивната машина да произведат или просто да подпишат такива текстове. Други - убедено се включват в кампаниите за разгръщане на "критиката и самокритиката" в НРБ. Книгата не само разкрива драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и достойнство български творци, но и изследва механизмите за производство на лоялност, разработвани от тоталитарната държава между 1946 и 1962 година. Показано е как личната драма се превръща във функция на политиката и как частният почерк се среща с деперсонализирания дискурс на властта.