Съдбата не се нуждае от драматична обстановка, за да опустоши нечий живот. Нужен е само един облян от слънцето пазар и случаен поглед към съседната опашка. Един мъж и един поглед стигат, за да се смрази целият свят, времето да се разтегли и от процепите му да изпълзят дълбоко заровени спомени. Привидно хаотични, обвити в сенки, те нахлуват обратно в съзнанието и сипят унищожение по пътя си. Неподозирани емоции подмятат душата с всяка изминала секунда и я разкъсват в ръбовете на миналото, докато накрая от нея не остане пълното, мъчително осъзнаване. Опустошението е започнало твърде отдавна, донесло е черната утайка на разкъсваща вина и последствия, които простират отровните си пипала през времето.