Уникални портретни снимки на свещеник Георги Кочев и съпругата му попадия Люба Кочева от село Каменик! Снимките са в много добро състояние в дървени рамки със стъкло. Размери на снимките: 33/26.5см,32.26см Поп Кочев е служил в черквата на село Каменик дълги години!

Историята на черквата - 

Старата църква се намирала близо до село Каменик. Около нея имало брястове, чиито години никой не знаел. Стволовете им били толкова дебели, че трима души едва обхващали единия. Лете тези огромни дървета пазели сянка на църквата, а през зимата приличали на верни стражи около нея. От ранна пролет до късна есен в огромните им клони весело пърхали и извивали звучни песни най-различни пойни птици. Тъй като били съвсем близо до църквата, тези брястове не бивало да се секат. Те били свещени. Така казвали старите хора и никой не смеел дори клонка да откърши от тях. Говорело се, че някога един човек посегнал да сече един от брястовете и ръката му изсъхнала. В село Каменик живеел богат бей. Той се славел със своята голяма алчност и жестокост. Българи и турци се бояли много от него и изпълнявали всяка негова прищявка. Не щеш ли, за беда на бея му хрумнало да отсече един от брястовете до църквата, за да си направи здрави колела на каруцата. Смятал, че по-добро дърво от тези брястове няма да намери никъде в околността. Взел той един ден няколко бичкаджии със себе си и отишъл при вековните дървета. Но работниците били християни и знаели, че брястовете около църквата са свещени и не бива да се секат. Беят обаче не вярвал на тези приказки и се развикал: — Сечете, бре гяури, какво току се туткате! Не вярвайте на бабешките приказки! Ала хората не помръднали. Тогава беят разярено изкрещял: — Дайте ми тогава секирата, та аз пръв да ударя дървото! Каквото и лошо да стане, нека на мене да бъде! Българите започнали да го молят да не прави това, защото зло ще го сполети, но той не искал да чуе. Измъкнал насила секирата на най-близко стоящия работник и се засилил да отсече най-големия бряст, та повече дърва за работа от него да изкара. Замахнъл беят със секирата веднъж, замахнал втори път, а дървото си стояло цяло-целеничко. Замахнал трети път и от него изхвръкнала една голяма треска и го ударила точно между веждите. Турчинът се строполил като мъртъв. Всички се изплашили много. Отнесли го на ръце у дома му. Беят оживял, но ослепял и с двете си очи. Изповървели се при него много билкари и знахари, че гадатели и баячи, но от никого лек не получил. Накрая решил да позабрави своето скъперничество и да даде пари да направят нова църква до старата с брястовете, та дано най-после очите му да прогледнат. Събрали се добри майстори — дюлгери, които съумели да изградят хубава църква. Тя се кипрела до другата като млада невеста. После намерили и вещ майстор — зограф, който я изписал вътре с чудни икони. Християните много се зарадвали на неочаквания дар от бея. Никой не знаел дали беят е прогледнал след единственото си добро деяние, но църквата си стои до ден-днешен и приютява много богомолци. А и старата никой не смее да събори, защото я смята за свещена като вековните брястове около нея!