Мозъкът е машина за пресъздаване на истории, а не за търсене на истината

 

Книгата е нова.

 

Ръководство за когнитивните заблуди, политическата коректност, фалшивите новини и бъдещето на човечеството.

 

Хората сме склонни да рационализираме и да си измисляме, като се интересуваме повече от емоционалния си комфорт, отколкото от истината. Нещо повече, човешкият ум има ограничения. Възприятията са подвластни на безброй грешки, а на паметта невинаги може да се разчита. В книгата си "Мисленето" Нобеловият лауреат Даниъл Канеман обобщава най-скорошното изследване в областта на когнитивната неврология, като твърди, че мисленето е подчинено по-скоро на бързината и пестеливостта, отколкото на логиката. Двоичният мозък редуцира сложните задачи до твърде опростени и подвеждащи решения и ние мислим за фактите като за постулати, вместо да ги разглеждаме просто като вероятности. В резултат мисленето ни често е ограничено до опцията или/или и е подвластно на емоциите, вместо на разума.

 

В "Мисля, следователно греша! " доктор Ранкин разглежда различните аспекти на мисленето като процес, като ни показва как да избегнем заблудите и капаните, които сами си залагаме. Кой би могъл да предположи, че когнитивната неврология би могла да е толкова интересна и забавна!

"Хората не са логично разсъждаващи същества - те са психологически обусловени, като най-често се набляга на "психо"."

Из книгата