Състояние,по снимките.За град София,предаване само на лична среща в удобно време,в района на Руски паметник и ж.к.Бъкстон,не работя извън пределите на България.За страната може и Еконт,но без наложен платеж,след предварително заплащане през Револют,Изипей или банков превод.Ако имате въпроси,задавайте ги на лични съобщения,преди да сте наддали за даден аукцион.Желая Здраве и Успех на всички!През пролетта на 1942 г. по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички части на Българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти.В края на май 1942 г. в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна” се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. Явяват се около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психо-технически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера.Изискванията на комисията са безкомпромисни и много от кандидатите отпадат. На одобрените за парашутисти около 300 офицери, подофицери и войници се дават указания да чакат заповед за новото си назначение. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения. Поради тази причина Министерството на войната решава одобрените за парашутисти да бъдат изпратени на обучение във военно-парашутното училище в град Брауншвайг, Германия.През декември 1942 г., натоварени на влак, 284 български бойци потеглят за съюзническа Германия, разделени на две групи под командването на капитаните Любомир Ноев и Георги Алайков. Поради риск от бомбардиране на ешелона,мисията е обявена за строго секретна.След завършването на предварителната подготовка, започват и първите парашутни скокове от самолет, които се провеждат на военното летище край град Брауншвайг. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52” и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите.При четвъртия парашутен скок, извършен от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-111” загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Той става първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок. Нелепата му смърт разбунва войниците. В знак на протест те обявяват гладна стачка. Немците арестуват като подстрекатели деветима, а редник Антон Зидаров, обявен за главен организатор на недоволството, е затворен в склад за обувки.На следващия ден германските инструктори установяват, че всички обувки в помещението са нарязани с нож. Протестиращите са освободени благодарение на активната намеса на капитан Ноев. Немците обаче са категорични – обучението и занапред ще се извършва на бомбардировача.Макар и все още наши съюзници във войната, немците крият тънкостите от българите за тактиката на действие на въздушните десанти. След инцидента и назрелия конфликт германците съкращават шестмесечното обучение на три месеца. Момчета са дообучени като парашутисти благодарение на капитан Ноев, който взима от немската школа ръководства и методики и разработва първите програми.На 18 март 1943 г., в изпълнение на Служебно поверително писмо на началника на Въздушните войски, генерал-майор Димитър Айранов се сформира Парашутната дружина от успешно завършилите курса на обучение в парашутното училище в Брауншвайг.Личният състав на дружината наброява 297 души.Тя е дислоцирана на летище Враждебна край София.От завършилите обучението във военно-парашутното училище в Брауншвайг се сформират щаб на дружината, две леки парашутни роти и специален взвод Бойната им и специална подготовка, въоръжението и окомплектоването са изцяло по немски образец.