Минимални козметични забележки. Много добро състояние.
 
От буцата пръст към световната слава
"Земя" не се посочва от критиците като един от върховете в творчеството на Емил Зола; при всеки преглед този роман е засенчван от някой друг - по-ярък, по-популярен - и остава скромно по-назад в дългата поредица от шедьоври на плодовития първомайстор на натурализма. Но тъкмо в тази съдба на романа има нещо сродно с характера на самия Зола - чужд на парадния блясък и на славолюбивото себеизтъкване. Всичко това сякаш е предопределено още от фамилното му име. В оригиналното си звучене (баща му произхождал от Венеция) то е Zolla, което на италиански означава буца пръст. Земен по име, Емил Зола до края на живота си остава верен на своето земно вдъхновение и с цялото си творчество страстно доказва наличността на патос и поезия в привидната сивота на простите житейски делници.
 
Емил Зола е роден през 1840 - годината, в която се ражда и Алфонс Доде, а френската литература се обогатява със стихосбирката "Лъчи и сенки" от Виктор Юго, повестта "Коломба" от Проспер Мериме и пиесата "Чаша вода" от Йожен Скриб. Две години по-късно излиза "Позитивистичната философия" на Огюст Конт - мислителя, който ще окаже решаващо въздействие върху идейното оформяне на Зола. Младият Емил (останал сирак още на седем години) отрано се сблъсква с бедността и с произтичащите от нея трудности и горчивини. Първоначално работи като писар в складове, а сетне като опаковчик в издателство "Ашет", докато най-сетне през 1866 се отдава изцяло на литературата. Около него с бляскаво великолепие и отчайваща мизерия се редуват рязко противоречивите декори, сред които се разиграва последното действие от трагичния спектакъл на Втората империя. Майсторски пресъздадените от Балзак печалбари са станали още по-безогледни в своята борба за издигане по обществената стълбица, докато бедният народ се задъхва от непосилен труд. С късогледите си очи Зола успява по-добре от силно зрящите да "види" бурния обществено-икономически процес в цялата му широта, прониквайки и да най-дребните подробности на стотици сложно преплетени човешки съдби. Това става възможно, благодарение на чудесното съчетание от трудолюбие, работоспособност, наблюдателност и скромност, което не го напуска до края на целия му творчески път. Равносметката е: двадесет романа, издадени в периода между 1871 и 1898 година, които представляват грандиозна епопея на живата във Франция по време на Втората империя. Тази внушителна фреска, озаглавена "Ругон Макарови", продължава традицията на славната "Човешка комедия" от Балзак и на свой ред служи за образец на по-сетнешни автори като Жорж Дюамел, Жюл Ромен, Роже Мартен дю Гар, Ерве Базен и много други романисти във Франция и вън от нея.
 
Освен това Зола е създал и други, по-малки романови цикли - "Трите града" и "Четирите евангелия". Автор е и на много разкази ("Приказки за Нинон", "Нови приказки за Нинон") и на редица пиеси, в които се опитва да възроди театралната традиция на Молиер и Бомарше. Творческото му дело се допълва от цяла поредица темпераментни журналистически изяви.
 
Още в предговора си към второто издание на романа "Терез Ракен" Зола определя своя художествен метод и обявява принадлежността си към "групата писатели-натуралисти". Възникването и разцветът на натурализма във Франция обикновено се разглеждат във връзка с големите тогавашни успехи на естествознанието, които внушили на писателите доверие към научните методи на познание и убеденост, че науката ще спаси литературата от романтически заблуди, ще й помогне да изпълнява основната си задача: да изучава съвременния живот. Гюстав Флобер, който отхвърлял названието "натурализъм", днес се сочи като предтеча на това литературно направление, чиито творчески домогвания изразил с пределна яснота: "Убеден съм, че голямото изкуство трябва да бъде научно и безлично". А в дневника на братя Гонкур веруюто на натуралистите е изразено така: "Съвременният роман се прави от документи - разказани или «взети от натура» - тъй както историята се прави от писмени документи. Историците са разказвачи на миналото, романистите са разказвачи на настоящето." Самият Зола многократно и подробно е разглеждал въпроси във връзка с натурализма и с литературната теория въобще например в "Експерименталният роман" (1880), "Романистите-натуралисти" (1881), "Литературни документи" (1881). Неговите изказвания синтезират домогванията на новата школа и най-убедително изразяват същността й. Нейна философска основа е позитивизмът на Огюст Конт, към който се прибавят естетическите теории на Иполит Тен. Авторът на "Земя" сочи за свой учител и прочутия френски физиолог Клод Бернар - пионер на експерименталния метод в биологичните дисциплини. Обобщавайки разбиранията си за художествения метод на писателя, Зола пише: "Аз не искам да решавам, като Балзак, какъв трябва да бъде човешкият живот, не искам да съм политик, философ, моралист... Картината, която рисувам, е обикновен анализ на късче от действителността - такава, каквато е."
 
Огромното творчество на Емил Зола наистина хармонира с теоретичните му позиции и се разглежда като най-ярка изява на натурализма. Но като всеки голям творец и Зола не може да се вмести напълно в рамките на едно литературно направление - многостранността и широкият обхват на таланта преливат извън предварително начертаните схеми и поднасят на читателите нещо повече от онова, към което се е стремял самият автор. Тази констатация се потвърждава и от романа "Земя".
 
Петнадесети по ред в цикъла за семейството Ругон-Макар, романът "Земя" излиза от печат в 1887 година (интересно е да се отбележи, че още през същата година е бил издаден и в Москва на руски). В него писателят разкрива дълбоките социални корени на психологията на селянина-собственик. И това става не само с точно възпроизвеждане на действителността, за каквото претендират теоретичните изявления на натуралистите, но и със страстно вникване в причините и следствията на обществената неправда, с пламенно вживяване в чувствения живот на героите, с предубедено рисуване на природни картини, от които блика могъщ лиризъм.
 
"Земя" е един от романите, в които проличава своеобразното противоречие в творчеството на писателя. Защото въпреки своите амбиции за научна строгост, перото на Зола често се понася на крилете на едно почти романтическо въображение, силата на таланта му засилва и уголемява сблъсъците и образите, обикновената действителност се превръща в грандиозен сън, или дори кошмар, в който земята е огромно и ужасяващо същество със свой живот. Както една мина или един парижки магазин, или един локомотив в други книги на писателя могат да страдат, да заплашват, да поглъщат, така и широката равнина тук диша, расте, бушува и взима решаващо участие в действието. Пред нея образите на отделните селяни наистина изглеждат донякъде еднозначни. Може би Жюл Льометр е бил прав, когато е писал, че "Зола великолепно успява да вдъхне на нещата онзи душевен трепет, който частично отнема на хората".
 
В миналото много е писано за "тромавия" стил на Емил Зола и особено за "грубия" му език. Днес, на фона на промените, характерни за съвременната литература, упреците от този род изглеждат съвсем неуместни. В замяна на това изминалото време дава все по-големи възможности да се оцени огромното влияние, което творчеството на Емил Зола е оказало на бележити романисти от различни страни. Писатели като Лев Толстой, Бърнард Шоу и Томас Ман изрично подчертават световното му значение, Анатол Франс го нарича "етап в съзнанието на човечеството", а Максим Горки пише, че "по романите на Емил Зола може да се изучи цялата му епоха".
 
Но когато се споменава за световната слава и значение на Емил Зола, непременно трябва да се изтъкне на първо място неговата роля в така наречената "афера Драйфус". Защото този, който в романите си искал да прави разрез на действителността с безстрастното безразличие на хладнокръвен хирург, се оказал най-темпераментният и най-пламенен борец за правда във Франция през последните години на деветнадесети век. Малко са случаите в историята на човечеството, когато някой писател тъй дръзко и самопожертвователно се е хвърлял в безпощадна схватка със силните на деня, готов на всичко в името на справедливостта. Зола наистина залага на карта всичко, когато се обръща към тогавашния президент на републиката със знаменитото си писмо, започващо с "Аз обвинявам! ". Неговата атака е насочена срещу някои от свещените и неприкосновени устои на буржоазната държава, но той не се поколебава нито за миг. Борбата продължава месеци и дори години и струва много скъпо на писателя, но накрая правдата тържествува: невинният е оправдан и цял свят приветствува Емил Зола като негов спасител.
 
Тази необичайно ярка изява на будна гражданска съвест (Жюл Гед я нарича "най-големият революционен акт на нашето време") поставя Зола в първите редици на прогресивните хора от онази епоха и превръща биографията му в прекрасен пример за следващите поколения от писатели. Именно тя придава допълнителен блясък на цялото негово творчество и му отрежда място в Пантеона на великите французи.
 
За изданието
  1. Издателство
    БЗНС
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1986 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    449
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от френски Никола Шивачев
  8. Поредици и библиотеки
    Ругон-Макарови, №18
  9. Категория
    Чужда проза