Много често съвременните родители изпитват огромни затруднения да се справят с децата си. Независимо дали става въпрос за сцена в магазина, когато детето, вкопчено в някаква играчка, се въргаля по земята и пищи пронизително, докато на родителя му идва да потъне в земята от срам. Или се чуди как да разтърве децата си, които се карат и бият, глухи за всякакви аргументи, като всяко от тях отстоява правотата си. Често в подобни моменти родителите се чувстват безпомощни да се справят с конфликтната ситуация. В такива дни се мъчат просто да избутат някак деня до края. Да оцелеят и този ден. И все пак, когато с радост и нетърпение са очаквали появата на първото си дете, едва ли мечтите им са се свеждали просто до оцеляването. Всички са си представяли как ще отгледат умни, добри и възпитани деца. Деца, които да знаят как да се справят с трудностите в живота. Деца с чувство за отговорност, които се чувстват добре в кожата си. Деца, с които е лесно и приятно да се общува, а семейният живот е истинска идилия. Да, ама не! За съжаление, нито децата се оказват толкова идеални, нито родителите – достатъчно подготвени за неизбежните сътресения в семейния живот.

Съвременните родители са стресирани, уморени и изнервени и почти не им остава време или енергия съзнателно да развиват желаните морални и умствени качества у децата си. Те знаят всичко за физическото отглеждане на отрочетата си: децата са нахранени, облечени и здрави. Наясно са какво трябва да направят, ако децата вдигнат температура, порежат се или си натъртят коляното. За съжаление обаче, нямат почти никаква представа как е устроен и как функционира мозъкът на децата им. Не знаят каква е най-правилната реакция, когато детето изпадне в емоционална криза, нито как да му помогнат да се справи със страховете и настроенията си. Често се чувстват провалени като родители, защото децата не реагират по начина, по който очакват или смятат за правилен, без да знаят, че вината невинаги е у тях: понякога умът им просто не е достигнал нужното ниво на развитие. А и родителят невинаги избира подходящата стратегия за справяне с възникналия проблем, защото не е наясно как работи мозъкът на детето му и съответно какви са мисловните му модели.

В книгата много просто и ясно е показано как е устроен и функционира човешкият мозък. Той е разделен на ляво полукълбо (свързано с логиката) и дясно полукълбо (отговорно за емоциите). При децата много по-развито е дясното полукълбо, затова често емоциите вземат връх и детето остава глухо за разумни аргументи и доводи. За да сме пълноценни личности, трябва да умеем да използваме балансирано двете страни на мозъка си. Мозъкът също е разделен на горен и долен дял. Долната част (амигдалата) отговаря за нашите най-примитивни реакции (бий се или бягай), а горната – за духовните и морални принципи и рационалните преценки. Ако достъпът до по-висшия горен дял на мозъка е блокиран вследствие на силни емоции, човек реагира инстинктивно, воден от първичните си импулси. Горният дял на мозъка се развива интензивно по време на детството и юношеството и съзрява едва след двадесетата ни година. Задачата на родителя е да научи детето как да преработва емоциите си и да осъзнава случващото се и на логическо ниво. Трябва също да му покаже как може да замени импулсивните си реакции (управлявани от долния дял на мозъка) с разумно осмисляне на случващото се (ръководено от горния дял на мозъка). Това е изключително важно житейско умение, което, за съжаление, мнозина възрастни не владеят. По-лесно е обаче, ако това качество започне да се развива още в ранна детска възраст. Докато е в процес на развитие, детският мозък е “огледало” на мозъка на родителя. Ако родителите повишат своята съзнателност, така ще подобрят емоционалното здраве на своите деца.

Важна задача на родителя е също така да помогне на детето си да интегрира различните части на своята личност, да осъзнае, че то е съвкупност от разнородни качества, характеристики и емоции. То не бива да се идентифицира само с определени свои черти или с дадено настроение, а да съзнава, че винаги има възможност да смени регистъра на настроението си или да извади наяве друга своя страна. Родителят също трябва да научи детето си как да преработва своите спомени, съзнателни и несъзнателни, и да ги трансформира в жизнен опит. Именно чрез асоциациите, които детето прави, родителят може да стигне до същината на възникналия проблем и да му помогне да промени отношението си към случващото се. Книгата учи как да помогнем на детето си да изгради своята идентичност, но и също така как да общува по-пълноценно с околните. Ако въоръжим детето дори с елементарно познание за това как работи собственият му ум, ще му помогнем да промени не само начина, по който реагира на външните стимули, но и начина, по който гледа на себе си и на света като цяло.