Жерар дьо Нервал (псевдоним на Жерар Лабрюни, 22.05. 1808, Париж - 26.01.1855, Париж), френски поет-романтик и преводач, е роден в семейство на хирург от армията на Наполеон. Дебютира със сборника "Национални елегии и политически сатири" (1827). Като млад превежда "Фауст" на Гьоте, както и творби на Шилер, Хайне, Клопщок и др. Бързо се разочарова от Юлската революция във Франция. Създава драмата "Lеo Burckart" (1839). Поетични сборници: "Немски стихотворения" (1830), "Галантната бохема" (1855). Повести: "Дъщерите на огъня" (1854), "Мечта и действителност" (1855, още и "Орелия"). Пише исторически драми и оперни либрета ("Осъждането на Фауст", 1846). Автор на няколко сборника с историко-литературни статии ("Етюди за немски поети", 1830) и др. Описва в книги пътуванията си на Изток и в Германия "Сцени от ориенталския живот" (1848), "Пътешествие из Ориента" (1851), "Лорелай" (1852).