Книгата е нова.
 
"В началото бяха железопътните релси." С тази многозначна метафора започва романът на Пажински - философски разказ за завръщането и отпътуването, за идентичността и преходността, вълнуваща археология на паметта. Влакът спира на малка гара - курортно селище недалеч от Варшава, а пътят отвежда героя в познатия от детството му еврейски почивен дом. Пансионът, някога пълен с живот, сега е обитаван от възрастни хора, оцелели от Холокоста - уморени сенки, витаещи в музея на спомените. От това място започва краткото пътешествие в миналото - реалност, накъсана като в сън, която може да се сглоби единствено от фрагменти: снимки с избледняващи надписи, разпадащи се изрезки от вестници, случайно изплували фрази, имена и събития, идеологически спорове. Включени в деликатна игра, тези отломки за миг оживяват, преброждат пластовете на времето, за да се разтворят в старозаветните му дълбини. Тъжно-иронично, повествованието въвежда читателя в ритуалa на паметта, в който отеква гласът на третото следвоенно поколение. То няма вина, но носи белезите от травмите, настоява за опрощение и търси отговорите, заключени от историята.
 
За изданието
  1. Издателство
    Колибри
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    2016 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    160
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от полски Васил Велчев
  8. Категория
    Чужда проза