Автор: Пламен Дойнов
Обем: 320 стр.
Размер в мм.: 130 х 200
Издател: Нов български университет
Корица: Мека
Година на издаване: 2022
Състояние: На склад при доставчик
Сборникът събира статии и студии, представени на конференцията Диктатура и литература. Българската литература в епохата на Георги Димитров и Вълко Червенков (1948 – 1958), проведена на 19 ноември 2021 г. в Нов български университет. Текстовете са подредени в три дяла. Първият съдържа периодизационни предложения и други по-общи аспекти на епохата, налагани тенденции и модели през 1948 / 1958 г., жанрови доминанти и специфики. Вторият дял е посветен на една от централните теми за периода – образа на комунистическия вожд в литературата, а третият – на казуса и имена, простиращи се в зоната на невидимите, изключените от социокултурния контекст автори, попаднали в концлагери и / или в обсега на Държавна сигурност.
Книга двадесет и втора от поредицата Литературата на НРБ: История и теория на Нов български университет.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Думи на съставителя
Тенденции и модели в Българската литература 1948 – 1958
- Пламен Дойнов. Десетилетието на социалистическия реализъм в литературата на НРБ: големите знаци на малкия период
- Морис Фадел. От модернизъм към традиционализъм
- Бойко Пенчев. История и класово съзнание. Българският роман в първата половина на 50-те години на ХХ век
- Мая Ангелова. Между очерка и мемоара: модел и разказ
- Виолета Дечева. Директорите като драматурзи, драматурзите като директори. Новите институции, принципи и агенти, или как се променя репертоарът на НТ Иван Вазов през периода 1944 – 1956 г.
- Биляна Курташева. Отмирането на есето във времената на диктатурата
Комунистическите вождове – вътре и вън от пантеона
- Михаил Неделчев. Употребите (и неупотребите) на сакрализираните по тоталитарному имена на вождовете. Тържествено-фанфарните, ласкаво-заплашителните и стряскащи явявания на Сталин, Тито, Георги Димитров и на присъединилия се Червенков
- Огняна Георгиева-Тенева. Лирическият мотив за вожда като победител над смъртта
- Гергина Кръстева. Последен караул, или Как Димитров не умира. За един посмъртен сборник от 1950 година
Казуси и имена: Присъствия и отсъствия
- Борислав Скочев. Писатели в концлагерите
- Момчил Методиев. Писателите във фокуса на Държавна сигурност (1947 – 1961)
- Мария Огойска. Какво е литературно наследство и как се побира то в социалистическия реализъм на 50-те
- Илвие Конедарева. Мъртвият син в разказите на Ангел Каралийчев Гробът го вика и Соколова нива
- Наталия Христова. Объркващото размразяване: казусът Около галерията от 1954 г.
- Михаела Илиева. Критиката на социалистическата действителност в една и съща история на Георги Марков, разказана в два политически контекста – Как се издигнах (1955) и Аз бях той (1969)
- Живко Лефтеров. Десталинизацията, новата антирелигиозна политика на комунистическите партии и началото на втората
- вълна на преводна съветска литература с атеистично съдържание в България
Dictatorship and literature. Bulgarian literature in the era of Georgi Dimitrov and Valko Chervenkov (1948 – 1958): Abstracts