| Венко Марковски | |
|---|---|
| български писател | |
 | |
| Роден |
5 март 1915 година
Скопие, Кралство Сърбия
|
| Починал |
7 януари 1988 година
София, Народна република България
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Народен представител в: VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
| Семейство | |
| Деца | Миле Марковски Султана Марковска |
| Подпис |  |
| Венко Марковски в Общомедия |
Вениамин (Венко) Миланов Тошев е български и македонски писател[1], основоположник на македонската литература, останал известен с псевдонима Венко Марковски, даден му от Теодор Траянов. Войнстващ македонист от 1941 година, по-късно Марковски се връща към българщината и става ярък критик на методите, с които се изгражда македонската нация в Социалистическа република Македония. Той е академик на БАН от 1979 г. и народен деятел на културата.
Марковски е роден на 5 март 1915 година в град Скопие, тогава в Кралство Сърбия, в семейството на Милан Тошев Марков от велешкото село Новачани и Люба Чочкова от град Велес. Сестра му Параскева Тошева е сред основателките на Тайната културно-просветна организация на македонските българки. Фолклористът и общественикът Коста Църнушанов пише за „железния български дух“ на фамилията, за по-голямата сестра Параскева, свързана с ВМРО, за влиянието на Иван Вазов, Петко Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, сборника на братя Миладинови върху младия Марковски. Венко Марковски активно се занимава и със събиране на български народни песни.
Венко Марковски израства като българин. Националното му съзнание остава непроменено и от факта, че учи в сръбско училище (тогава във Вардарска Македония други училища няма). По това време българите във Вардарска Македония са подложени на асимилация в Кралство Югославия. Българите са обявени за сърби от официалната пропаганда.
В 1934 година е арестуван и изключен от сръбската гимназия за противодържавна дейност.
Младият Венко събужда подозренията на властите и през 1937 г., след като известно време се крие в Белград, той пристига България. Учи славянска филология в Софийския университет.
Още с идването си в София, младият поет е забелязан от македонската българска емиграция, а в списанието „Илюстрация Илинден“ са отпечатани негови стихове – те са написани както на родния му диалект, така и на литературен български език. Отзивите за творбите на Венко Марковски са добри. Високо е отличена творбата „Акорди на вечността. Данте Алигиери“ (сонетен венец). Теодор Траянов отбелязва, че „...сонетният венец на младия Венко Марковски е наистина едно голямо поетическо постижение...“ Този успешен дебют е последван от първата книга на поета, „Народни бигори“ (1938 г.), чийто предговор е написан от академик Стефан Младенов, който споменава „...българското открай време Скопие ни дава един поет, който пише еднакво свободно и на своя роден южно-скопско-велешки говор, и на общобългарския литературен език.“ Поезията на Марковски се посреща позитивно и в левите среди. През 1939 година Тодор Павлов пише очерк за него с приложени критики и мнения от други автори