В своя най-известен роман, "Принцеса Изабо", гръцкият класик Ангелос Терзакис (1907-1979) претворява драматизма на епохата на франкското владичество в Пелопонес. Макар че принадлежи към известното течение на "писателите на 30-те години" в Гърция, страстни привърженици на модерните форми на изказа, той се придържа към класическите средства на историческия роман в противовес на останалите му произведения, засягащи предимно социалната тематика. И ако романът на Терзакис "Без бог" е отличителен пример за навлизането на най-новото в гръцката проза на нашия век, в "Принцеса Изабо" се представят общочовешки проблеми, породени от вечния стремеж на младостта към овладяване на непознатото. Всъщност това е и основната тема на по-късните есета на писателя, с които той се налага като изтъкнат гръцки критик и на които до голяма ств' пен дължи избирането си за член на Атинската академия.